"Тази книга е родена не от липса, а от препълненост: Аз съм пълна с истории, ще прочетем във втората ѝ половина. Авторката ѝ, Свежа Дачева, си дава сметка, че в над половинвековното си биографично битие е попила твърде много лична и чужда събитийност. Именно тя поражда нейната изненадваща проза (досега я познавахме единствено като поетеса и преводач на поезия от шведски, с реализирани цели десет собствени поетически книги, от които осем на български и две на шведски; включена в девет поетически антологии - български, шведски, английски. Първата ѝ прозаическа книга е изненадваща и с причудливите си жанрови форми, може би дължащи се на органично поетическо виждане: прозаически етюди, организирани около неизбледняващи спомени, сънища и видения, пропъстрени с поетически жестове, и най-вече "решени" в една специфична, мистико-реалистична поетика. Традиционните жанрови определения, с които описваме българските наративи (за шведските не сме сигурни), не биха ни помогнали да опишем тези "самодостатъчни" разкази. Единствено "биологичният" разказ "Любов" подсказва кода на постмодернизма, но той стои доста изолиран спрямо останалите."
Светлана Стойчева
