Калима. Поезия

"Това е книга за корените и номадството - пространствено, емоционално и душевно - на едно поколение, което се рее като балон, търсейки опорна точка в себе си, която е реална, истинска, пресечна за земята и небето. Поколение, което се опитва да се помири с непоносимата шега на битието, да провиди през калима и да празнува себе си, преди да са ампутирали свободната воля на човека. Силен дебют на Кристина Апостолова и празник за младата българска поезия."
Аксиния Михайлова

"Калима" на Кристина Апостолова е книга на превръщането. Но не на цялостната метаморфоза до неузнаваемост, а на плавното и постепенно затвърждаване на човека като ключов отговор за въпросите на света, който го заобикаля. Основното човешко движение - от любопитството към всичко - е главен двигател в порастването, в странството, в търсенето и откриването, в способността да продължаваш, но и да се поставиш на свое място. "Калима" е зрял дебют за пътя, чийто път тепърва предстои."
Анна Лазарова

Когато бяхме млади и живеехме на брега
Това, което пулсира
"В мъртвата кола сме живи"
Наровете
Светът така е устроен
Ако не заспим, ще видиш ли
"La vida es sueño
Реквием
"Раят е там, където са събрани"
Всички наши пропуснато залези"
Cleaning team
Тази луна всеки месец сяда
Една луна
Друго пътуване
Лондон
Лондон II
Ничия земя
Когато птицата долита
Д е далече от О, далече от М
Тази нощ е една от стотици
От три години
Изгубихме ли го, Мадлен
В такива дни, Джон
Никога не ме оставяй сама
Ако ме целунеш
Студена си
Беше време на лудост и писане
Ела да видим града
Въплъщавам се в застиналото тяло на изпращането
Опипвайки съществуването си
Когато не мисля за света
Един живот, който някога можех да имам
Навън трака с безброй дайрета дъждът
Архетипно
Мерида, те се върнаха
Поле от мечки
Живея на улица "Орхидея"
Циганско лято
Колодата на лицето ми
Един крехък малък бог
Гласът на Червената Фуджи
Представи си само
Искаш ли да си построим покрив
Търсеща
Стъклени топчета
Сутрин с Анна