Сянка

”Карин е изключително талантлив разказвач със силно усещане за стил и многопластовост на смисъла. Тя влиза под кожата на своите герои и ги представя по един невероятен начин. Този роман предизвиква силно морално възмущение и задава въпроса какво правим всъщност с живота си..”
Norrtelje Tidning
”Карин Алвтеген е една от най-добрите писателки в жанра, дефиниран като психологически трилър. Романът „Сянка” е отлично четиво - интелигентно и изключително добре написано.”
Eskilstuna-Kuriren
”Авторката на „Сянка” отново се движи между странни чудати характери и „нормалните хора”, между всекидневни рутинни действия и катастрофални и пагубни ситуации..”
Östgöta-Correspondenten
Началото на романа „Сянка” въвлича читателя в историята на малко момче, изоставено на входа на увеселителен парк. Сред вещите му откриват бележка, на която пише: „Грижете се за това дете. Простете ми.” След това авторката внезапно ни пренася в дома на възрастна дама, която е намерена мъртва. Социалните служби откриват във фризера и книгите на известния нобелов лауреат Рагньерфелд с лично посвещение до нея. За да открие наследниците на старицата, социалната работничка ще използва тази единствена следа, която ще я отведе към мрачна и болезнена история, обгърната от тайни. Романът навързва на една нишка всички събития, които на пръв поглед изглеждат несвързани едно с друго. Подобно на театрална постановка, авторката представя на читателя множество герои преди да направи връзките между тях. И така започва същинската част, която ще проследи живота на три поколения от семейство на нобелиста Рагньерфелд - техните премълчани истини и горчивини. Това е история за едно дисфункционално семейство без чувство на принадлежност и ценности; история, която гарантира истински неочаквани обрати и драматична развръзка. Алвтеген от време на време олекотява четенето с парченца черен хумор. В романа си „Сянка” тя изследва най-дълбоките и тъмни места на съзнанието, представя формите на човешката уязвимост и различните прояви на грозотата. За разлика от другите автори, Алвтеген не раздава правосъдие, за да накара читателя да се чувства добре, и не е привързана към идеята, че всяка история трябва да има своя happy end, което пък довежда винаги до изненадващ финал. Карин Алвтеген отново поставя темата за отчуждението между хората, задава въпроси като какво определя стойността на живота ни и колко дълбоки са следите от детството в съзнанието ни; защо хората притъпяват усещанията си с алкохол и наркотици; какво влияние оказват сегашните медиите върху децата; кого да виним, когато всичко се обърка...