В контекста на хадисите и суфизма.
Монографията е посветена на историята, спецификата и естетиката на ислямското изкуство в контекста на казусите хадиси и суфизъм. С това тя се отличава и като първата по рода си в българската хуманитаристика. В Първа глава - Изображения на животни, животинските видове са разгледани йерархично: от най-често до по-рядко срещаните. Художественият материал, включен във Втора глава - Изображения на хора, е разгледан с оглед на принадлежността му към приложното и съответно към живописното творчество. Включените материали са представени на етничен принцип или като принадлежащи към арабското, персийското и османското изкуство. Текстовата част на изследването е онагледена със 179 предимно цветни илюстрации.
Любомир Миков завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски след което постъпва на работа в Института за фолклор при БАН. През 1985 г. получава научната степен кандидат на изкуствознанието (днес научна и образователна степен доктор). През 2002 г. придобива научната степен доктор на историческите науки. От 1998 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет, а от 2006 г. - и в Националната художествена академия, където чете лекции по османска архитиктура и изкуство. От 2001 до 2010 г. е главен редактор на сп. Български фолклор. Основал е в списанието непериодичната поредица Ислям и народни традиции. Работи в областта на българското народно и възрожденско приложно изкуство, османска архитектура и изкуство по българските земи, етнология на българите и на суфизма. Автор е на още 7 книги и на повече от 100 студии и статии.
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
