"– Издателство "Пиъни", на телефона е Лейни Блум - изричам аз и едва съм доближила слушалката до ухото си, когато гласът отсреща ме прекъсва.
– Слава-богу-още-си-на-бюрото! Това е Мег, главният ни пиар и най-близката ми приятелка на работа. Обажда се от хотел "Шивани", където след три часа ще сме домакини на зашеметяващо представяне със сватбена тематика на книга на Ноа Калауей - най-голямата ни авторка, писателката, която ми преподаде онези уроци за любовта, които мама не успя.
Книгите на Ноа Калауей промениха живота ми. Ако се осланяме на опита, малко сме позакъснели, за да оставим блестящия ни план да се провали.
– Няма и следа от книгите с автограф. И хич не си правя майтап. Ще провериш ли дали по погрешка не са пратени в офиса? - избълва на един дъх Мег.
– Трябва ми време да ги подредя като пететажна сватбена торта във формата на сърце...
Виждате ли? Блестящ план.
– Мег, кога за последно си пое дъх? - питам я аз.
– Не трябва ли да си натиснеш копчето?
– Как успяваш да звучиш едновременно перверзно и като майка ми? Добре, добре, натискам копчето. Това е трик, на който я научи терапевтката ѝ: Мег натиска въображаемо копче на асансьор в основата на шията си, за да слезе няколко етажа по-надолу. Представям си я в изцяло черния ѝ тоалет и с огромни стилни очила, застанала насред балната зала на хотела в центъра, около нея сноват помощници и бързат да превърнат модернисткото пространство в Сохо в старинна сватбена зала на крайбрежието на Амалфи. Виждам я как затваря очи и докосва основата на шията си. Издиша в телефона.
– Мисля, че стана - уведомява ме тя. Усмихвам се.
– Ще открия книгите. Нещо друго, преди да тръгна?
– Не, освен ако не свириш на арфа - изстенва Мег.
– Че какво е сполетяло арфистката? Платихме цяло състояние, за да наемем арфистка от Нюйоркската филхармония за тази вечер, за да дрънка "Канон"-а на Пахелбел на пристигащите гости.
– Болна е от грип - обяснява Мег.
– Предложи да прати приятел, който свири на обой, но това не отговаря точно на италианска сватба... нали?
– Без обой - съгласявам се и пулсът ми се ускорява. Това са обичайни проблеми. Както в случая с първата чернова на книгата, решение винаги има. Само трябва да го намерим и да преработим текста. Бива ме в това. Това ми е работата като главен редактор.
– Направих плейлист, докато редактирах книгата - предлагам на Мег.
– Дъсти Спрингфийлд. Ета Джеймс. Били Айлиш.
– Бог да те благослови. Ще намеря кой да го запише, когато дойдеш. Телефонът ти ще ти трябва за речта ти,
нали? Сърцето ми се свива от притеснение. Тази вечер за първи път ще съм на подиума пред публика на представяне на Ноа Калауей. Обикновено речите ги изнася шефката ми, но Аликс е в отпуск по майчинство, така че прожекторите ще са насочени към мен.
– Лейни, трябва да вървя - продължава Мег. Гласът ѝ отново звучи паникьосано.
– Очевидно ни се губят и сватбени балони за двеста долара. И сега ми казват, че понеже утре е скапаният Свети Валентин, били заети и не можели да доставят още... Разговорът прекъсва. В часовете преди всяко голямо събитие на Ноа Калауей понякога забравяме, че не извършваме спешна апендектомия. Мисля, че причината е... ами... Първото правило при представяне на книга на Ноа Калауей е... че Ноа Калауей няма да присъства.
Ноа Калауей е най-влиятелната ни авторка с четиресет милиона продадени книги по света. Освен това е рядък издателски феномен, който страни от публичността. Не можете да намерите нейна снимка в Гугъл, нито пък неин контакт. Никога няма да прочетете в "Т Мегазин" статия за античния ѝ телескоп в апартамента ѝ на Пето Авеню. Тя отказва всички покани за парти с шампанско всеки път, когато книгите ѝ оглавят класациите, макар да живее на по-малко от километър от офиса ни. Всъщност единственият човек, за когото знам, че наистина се е срещал с Ноа Калауей, е моята шефка, редакторката на Ноа, Аликс де Рю. И все пак вие познавате Ноа Калауей. Виждали сте плакатите и книгите ѝ, наредени зад витрините на летищата."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
