Пишеща архитектура

"Това е книга за архитектура, за четене и писане, за книги, мъдреци, знаци, езици и смисъл. Тя е написана да насърчава архитекти и хора на дизайна на обитаемите структури да открият писането като вид пространствено приключение - като вид създаване на реалност по подобие на виртуалните светове, които творят. Това е безсмъртната културна интрига - всичко е текст и ние всички пребиваваме в пространството на езика. И търсим красотата - това е всичко, единствената утеха..."
Мария Диамандиева, архитект, човек от XX век, някой, на когото липсват дневниците и дългите писма...

"Това е книга за писането. Писането като индивидуален акт на свобода, като припомняне, като преживяване на пространството. Аз съм архитект и понякога пиша. За архитектура. Тук споделям своите архитектурни знания за това с други архитекти, визуални артисти, въобще с всеки, който някога се е докосвал до моделиране на човешки пространства от някакъв вид. И с всички останали, разбира се, които биха се интересували.

Споделям своя практически интерес към текстуалността. Споделям схематично дългогодишен опит, достигнал до набор от абстрахирани аналогии, присъщи на двата вида създаване - на архитектурни структури и на текстове за архитектура.

Вглеждам се в няколко въпроса - как знанието за организиране на застроената среда рационализира писането за нея. Как пространствено образното мислене може да бъде в помощ на словесното изразяване. Без стриктни протоколи на претенциите на безвъпросни истини."
Из книгата