"Разяснение за кармата. Една история...
Един ден Шанкаран Пилай купил лодка - дванайсетметрова ултралуксозна яхта - за десет милиона долара. Той решил да заведе своята невеста от Пуерто Рико на романтичен круиз в океана. По пътя ги сполетяло нещастие. Яхтата се ударила в една скала и претърпяла корабокрушение. Чисто новата лодка потънала в океана, но Шанкаран Пилай и жена му успели да оцелеят. Плували, за да се спасят, и най-сетне стигнали до бреговете на едно близко островче - частица песъчлива суша, плаваща сред нищото, напълно лишена от растителност.
Шанкаран Пилай и жена му имали няколко консерви с храна. Знаели, че ще им стигнат само за няколко дни. Били изпаднали в беда. Шанкаран Пилай невъзмутимо заел йогистка поза с ведро, одухотворено изражение на лицето. Нравът на жена му обаче бил по-избухлив.
– Закъсали сме на пуст остров! - разплакала се тя. – Тук не се виждат никакви човешки селища, никакви признаци на живот - няма растения, няма животни, няма нищо! От какво ще живеем? Как ще се измъкнем оттук? Какъв ужасен край на мечтите ни за семейно блаженство! Какъв ужасен край на живота ни!
Шанкаран Пилай продължил най-спокойно да седи в своята йогистка поза.
Жена му се озадачила.
– Как можеш да седиш така? Не разбираш ли, че сме обречени? Не виждаш ли, че ще умрем?
Шанкаран Пилай я погледнал със спокойно съчувствие.
– Мила моя, не се покрусявай - рекъл той. – Преди сватбата ни аз не ти доверих, че имам минало. Някога, докато следвах в Тенеси, се възползвах от един студентски заем. След като завърших, заминах за Ню Йорк, без да изплатя заема. Кредиторите ми ме спипаха три месеца по-късно. Но аз успях да се изплъзна от тях и да замина за Калифорния. Там взех кредит и си купих кола. После си казах: защо да се задоволявам с малка кола? Реших да си взема ролс-ройс с украса от чисто злато и теглих два милиона кредит, за да го купя. Тъй като ми се струваше, че животът ми в Калифорния донякъде ще се усложни, я откарах в Орегон. Но и там ме откриха. След този епизод взех кредит за жилище на стойност пет милиона долара. И после взех, че заминах за Мексико. Но и там след шест месеца ме издириха. След това, както знаеш, се ожених за теб и купих тази яхта в Тексас за десет милиона долара. Още не съм изплатил първата си вноска. Така че не се тревожи. Остани спокойна. Без паника. Ще ни намерят. Винаги успяват.
Вярата на Шанкаран Пилай, че ще го "намерят" (или по-точно осъзнаването, че никога не би могъл да избяга от кредиторите си), е феномен, който останалият свят познава под друго име. Карма.
Неизбежната основа на нашия живот. Механизмът, който постановява, че не можем да избегнем последиците от собствените си действия. Цикълът, който явно ни следва мрачно и неумолимо където и да отидем.
Макар и думата да е индийска по произход, понастоящем "карма" е термин, навлязъл във всеки речник. Кармата не е просто материал за книги по метафизика и за академични трактати. Не, това е термин, който е проникнал в различни лексикони по цял свят, от езотериката до попкултурата. Как тази санскритска дума влезе във всеки един език по света? На какво отдаваме извънредната ѝ популярност, способността ѝ да устои през вековете?
Съществуват много възможни начини за обяснение. Но може би най-същественото обяснение е просто това: кармата е единствената концепция в света, отнасяща се до човешкия смут пред лицето на страданието. Това е единствената логика, която обяснява привидната произволност на света, в който живеем.
Как иначе да разберем повсеместността на човешката мъка? Как да обясним ужасите на войната и смъртоносните болести, нямата агония по лицата на гладуващите деца и травматизираните затворници? Безкрайният каталог на диващина и конфликти, който представлява човешкият опит откакто се помним?
Нещо повече, как отговаряме на тези древни въпроси: Защо на добри хора се случват ужасни неща? Защо съдбата толкова често е благосклонна към онези, които изглеждат жестоки или недоброжелателни, или към морално компрометираните? Защо житейските обстоятелства изглеждат така случайни и капризни? Защо понякога ни се струва, че Бог - ако той съществува - сигурно си играе на топчета със света? Защо вселената тъй често изглежда толкова враждебно място, където царят беззаконие и безпорядък?
Може би никоя друга дума не е отговорила на това озадачено човешко "защо?" толкова добре, колкото "карма". Или може да отговори."
Из книгата