Царица Елеонора Българска

"И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ - страдалец! - полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон... И тя - с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение...

За деветте години на своето царуване - бляскавите и трагични години на Балканските войни - от мащеха на височайшите сираци царица Елеонора се превръща в Майка на Отечеството. Световната преса я нарича "Коронованият ангел на България". Последното ѝ желание е изпълнено: погребана е в святата българска земя, до стената на Боянската църква, която лично бе спасила от разрушаване и така я бе подарила на поколенията и на света."
Из книгата

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част от тях сюжетно свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната ѝ книга „Пепел от мислеща тръстика" ("Хермес", 2021 г.). Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда "Златен меч". Живее и работи в Търговище.

"Преди минути е настъпила съдбоносната за България 1908 година.

"С Вас, чрез Вас и винаги след Вас!" - вдига тост за княз Фердинанд водачът на демократите Александър Малинов. Всички присъстващи на новогодишния бал в Голямата зала на Двореца ръкопляскат. Негово Царско Височество е очарован. По-късно - в "Съвети към сина" Князът - вече абдикирал цар - ще нарече речта на Малинов лигава, а пожеланията му " сганареловски* глупости. На 16 януари 1908 година обаче монархът възлага на същия този Сганарел да състави и оглави поредното българско правителство.

Само ден по-късно европейската преса обявява годежа на княз Фердинанд I Български с Нейно Височество принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц от малкото немско княжество Ройс, едно от онези някогашни градове-графства, които европейската дипломация нарича "второразредни величини". Вестта отеква и в България.

В последните дни на февруари в Кобург и Гера е отпразнувана сватбата. Българските вестници, неизвестно защо, описват новата княгиня като доскорошна вдовица, без дори да намекват за името и националността на покойния ѝ уж съпруг. Фердинанд e на четиресет и седем години, Елеонора - на четиресет и осем. На личния ѝ герб е изписан девизът ѝ - "Вярност и постоянство". Най-малко от всички за чужденката знаят княжеските сираци. Информацията около бракосъчетанията и личността на втората княгиня от Третото българско царство е оскъдна. Столичното обществото тъне в сдържано очакване. В селска България обаче събитието се разказва и украсява като романтична приказка. И никой, дори самата принцеса Елеонора, не предполага, че за девет години царуване тя ще се превърне от мащеха на княжеските деца в Майка на отечеството. С какво ни възмездява съдбата, когато ни е лишила от любов?"
Из книгата

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията Възкресените, Елегия, Царица Елеонора Българска, Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица, а също Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски, Баладата. Любовта на Ботев и Венета, Безмълвие, Плодовете зреят нощем. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната ѝ книга Пепел от мислеща тръстика. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда Златен меч. Живее и работи в Търговище.