"Преди минути е настъпила съдбоносната за България 1908 година.
"С Вас, чрез Вас и винаги след Вас!" - вдига тост за княз Фердинанд водачът на демократите Александър Малинов. Всички присъстващи на новогодишния бал в Голямата зала на Двореца ръкопляскат. Негово Царско Височество е очарован. По-късно - в "Съвети към сина" Князът - вече абдикирал цар - ще нарече речта на Малинов лигава, а пожеланията му " сганареловски* глупости. На 16 януари 1908 година обаче монархът възлага на същия този Сганарел да състави и оглави поредното българско правителство.
Само ден по-късно европейската преса обявява годежа на княз Фердинанд I Български с Нейно Височество принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц от малкото немско княжество Ройс, едно от онези някогашни градове-графства, които европейската дипломация нарича "второразредни величини". Вестта отеква и в България.
В последните дни на февруари в Кобург и Гера е отпразнувана сватбата. Българските вестници, неизвестно защо, описват новата княгиня като доскорошна вдовица, без дори да намекват за името и националността на покойния ѝ уж съпруг. Фердинанд e на четиресет и седем години, Елеонора - на четиресет и осем. На личния ѝ герб е изписан девизът ѝ - "Вярност и постоянство". Най-малко от всички за чужденката знаят княжеските сираци. Информацията около бракосъчетанията и личността на втората княгиня от Третото българско царство е оскъдна. Столичното обществото тъне в сдържано очакване. В селска България обаче събитието се разказва и украсява като романтична приказка. И никой, дори самата принцеса Елеонора, не предполага, че за девет години царуване тя ще се превърне от мащеха на княжеските деца в Майка на отечеството. С какво ни възмездява съдбата, когато ни е лишила от любов?"
Из книгата