"Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от мечкадарското село Медвен. Голям национален срам е, че век и половина ... |
|
"Когато започнах да пиша "Оптимистична теория за Бай Ганьо", исках да разпилея безчислените мистификации, за да се види не колко положителен герой е той, а колко български. Исках чрез него да се взрем в себе си и да помислим кога да му се смее и кога да му се възхищаваме. Исках да знаем, че като се смее нему, се смеем на себе си, а като го оплюваме, наместо да му се възхищаваме, се подценяваме. Сега, като написах "Чичовци", искам същото, да се взрем в себе си и още веднъж да се замислим и за кусурите си, и за достойнствата си..." ... |
|
Настоящата книга е ключ към разгадаването на Йовковия свят. Тя ни помага да познаем и себе си, и да направим един нов, различен прочит на големия български класик, впечатляващ не само с изящната си белетристика, но и със забележителната си народопсихология, често оставаща извън полезрението на литературните изследователи. ... |
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
Любомир Котев е предприел едно мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата - благородна, самото Провидение помага. ... |
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |