Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер, както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки. "Моята ... |
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Роман, който лекува всяка болка... "С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?" За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад - към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне. Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ. Селото крие много тайни, а най-странната от тях е, че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита... Книга първа от поредицата Жива на Ина ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Една от най-смразяващите снимки на XX век - две малки момчета, двама принцове, вървящи зад ковчега на майка си, а светът ги гледа с тъга... и ужас. По време на погребението на принцеса Даяна милиарди хора се чудят какво ли мислят и чувстват принц Хари и принц Уилям - и как ще се развие животът им от този момент нататък. Историята на Хари най-сетне е тук. Преди да загуби майка си, дванайсетгодишният принц е смятан за безгрижен - веселата Резерва на сериозния Наследник. Скръбта променя всичко. Трудно му е в училище, измъчват го гняв и самота. И понеже вини медиите за смъртта на майка си, му е непосилно да приеме живота ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |