Криминални разкази

Още преди да е получил титлата рицар на Нейно Величество, сър Артър Конан Дойл се ползва с невероятна популярност, а детективските романи са вече доста търсени и актуални.

В сборника са събрани най-добрите образци в жанра на криминалния разказ, написани в началото на XX век. Именно това е времето, когато се раждат популярните до ден-днешен художествени герои: Шерлок Холмс и Арсен Люпен "благородни разбойници" и виртуозни крадци, за които не съществуват прегради. Те никога не се предават и се подчиняват единствено на собствения си кодекс на честта.

Ник Картър е друг обаятелен образ на очарователен авантюрист. Невероятно кадърен детектив, който действа в стила на най-великите тайни агенти и полицаи, разкриващ с лекота най-сложните и заплетени криминални случаи.

Тези истински детективски бисери, ще ви държат в напрежение до последната страница!

Книгата е част от поредицата Библиотека за четене на издателство Паритет.

"...хаби всички нерви. Всъщност няма ли да ни кажете колко е часът?
Беше два без пет. Този на пръв поглед съвсем незначителен факт предизвика у автомобилистите известен смут и те твърде дълго го обсъждаха. Стигнаха до извода, че собствените им часовници изостават от времето, което им съобщи полицаят, с три минути и десет секунди. Точното време за двамата автомобилисти, явно заседнали тук до края на нощта, беше толкова важно, че любезният патрулен дори отиде до витрината с решетки на ювелира и си свери часовника с тиктакащия там хронометър. Когато се върна, пасажерът в автомобила беше вдигнал яката на палтото до ушите си и само вяло проблясващата от дълбочината на мечите кожи цигара даваше признаци за живот.

Патрулният клекна и драсна кибритена клечка до бензиновата помпа, докато механикът по неволя се потеше и ругаеше под автомобила, все така без да свали очилата си. Скоро се раздаде очакваният тропот от стъпки по тротоара. Патрулният Нула-Нула-Четири любезно се сбогува с автомобилистите и с бодра крачка се запъти към реката. Беше дошъл полицаят от следващата смяна, което означаваше, че започва почивният му ден. Мислите му бяха заети само с риболова. Той дори не се огледа. Ако се беше обърнал назад, щеше да види, че автомобилистът в колата измъкна главата си от кожите и предпазливо се огледа. Той взе един тежък инструмент, подобен на хидравлични ножици, вероятно крик - и го пусна на тротоара до автомобила. После почака тридесет секунди.

След тридесет секунди, сякаш забравил за събрата си автомобилист, той натисна педала на напълно съвременния стартер. Двигателят меко забръмча и автомобилът запълзя леко напред, зави по Мейдън лейн, после на север към Бродуей. На кръстовището отново се възцари тишина. Отново стана безлюдно. Само капакът на люка отбелязваше мястото, където преди пет минути провидението подари на патрулния Нула-Нула-Четири две цигари като добавка към почивния му ден на брега с въдица в ръка.

Да затвори очи за два часа на койката в общежитието са достатъчни за опитния рибар! Така смяташе
той, докато се обличаше и обуваше обувките си, размишлявайки каква стръв ще бъде по-подходяща - скариди или червеи. Но не било писано.

Много по-късно в кариерата си патрулният Нула-Нула-Четири неведнъж привеждаше като пример
нощния инцидент: никога, значи, при никакви обстоятелства начинаещият патрулен не трябва да действа по собствено усмотрение! Това е допустимо за капитаните и дори понякога за лейтенантите, но що се отнася до патрулните - за тях действията при всякакви обстоятелства са описани в малката синя книжчица. В нашия пример следваше да се приложи правилото за пътно движение номер двадесет и шест. Ако патрулният беше изпълнил своя дълг и беше арестувал нощните птици, то на разсъмване щеше да му се наложи да се яви в съда, за да засвидетелства тяхното правонарушение. Съдията щеше да изслуша първите три думи и щеше да обяви: "Десет долара!". И патрулният НулаНула-Четири, бързайки с всички сили, щеше да успее да хване ферибота в осем, а после влака в девет и да лови риба до насита, без да се съобразява с нищо. Правилата за пътно движение са написани не просто така и важат дори в два часа през нощта на Насау Стрийт!

Така или иначе, когато червеите, въпреки че бяха по-скъпи, надделяха над скаридите, патрулният НулаНула-Четири изведнъж беше събуден от такъв ужасен шум, че мазилката всеки момент можеше да се откърти. На пода по едно и също време стъпиха множество крака по чорапи, така че двуетажните койки се разклатиха; до общата стая през двора се донасяха отривисти подвиквания и приглушени команди.

Оръжейният залп откъм улицата подсказваше, че на тротоара вече ги очаква полицейски фургон. Нашият патрулен намъкна ботушите си, опаса колана с палката, взе револвера и шлема и се присъедини към останалите полицаи в хола. Когато дойде неговият ред и извикаха името му, той откликна с "Тук!", закопчавайки закопчалката на колана си; по пътя към улицата, спъвайки се от краката на другарите си пред него, той закопчаваше ризата си; и едва когато, качвайки се в зеления фургон, който при голяма необходимост можеше да събере четирийсет човека и да ги достави където трябва със скорост четирийсет мили в час, откри, че скъпоценните цигари са изпаднали от ремъчето на шлема.
– Сидер Стрийт! Отцепление! От Уилям до Бродуей! В плътни редици! Да не може никой да се
измъкне!

Тази команда беше предназначена за лейтенанта, който висеше на стъпалото. Фургонът потегли и взе
първия завой с такава скорост, че полицаите едва не изпопадаха. На Уилям Стрийт те започнаха да изскачат навън като грахови зърна от шушулка. Патрулният Нула-Нула-Четири скочи на Насау Стрийт и замря на място - такава беше заповедта! Никого да не пропускат. На разстояние двадесет фута стоеше следващият полицай, после следващият - и така нататък. Нито един от тях не разбираше какво става."
Из книгата

Писател, автор на романи и разкази, но най-вече "баща" на литературния герой Шерлок Холмс. Вероятно се досещате, че става дума за великият сър Артър Конан Дойл. Освен това той е бил заместник-лейтенант на графство Съри, Англия и носел рицарското звание "рицар-бакалавър", дадено му от крал Едуард VII. Но знаехте ли, че по образование той е бил лекар, а специалността му била офтамология? Или че в живота си той е "играл" на детектив, като лично е разследвал два вече приключени случая? Като резултат от тях двама души биват освободени, въпреки че били осъдени незаслужено за престъпления, които не са извършили. Е, животът на известния писател определено не е бил скучен. Но да започнем от самото начало.

Артър Игнейшъс Конан Дойл е роден на 22 май 1859 г. в град Единбург, Шотландия. Баща му, Чарлс Алтамънт Дойл, бил архитект и художник, който обаче боледувал от психическо разтройство и починал далеч от семейството си. Майка му, Мери Фоли, е "виновник" за огромния му интерес към рицарските традиции и приключенията като цяло.
С малко помощ от заможни чичовци, още на 9-годишна възраст Артър Конан Дойл заминава в Англия в подготвителното училище Ходер, а после и в самия йезуитски колеж (1869-1876). Говори се, че още през тези години показва уменията си на добър разказвач. Описван като "упорит и прилежен студент", от 1876 до 1881г. той учи за лекар в Медицинското училище към Единбургския университет. В това число са включени и периоди, в които е работил в гр. Астън (който по това време бил част от Уорикшър, а не Бирмингам), Шропшър и Шефилд. По това време учи и практическа ботаника в Кралската ботаническа градина в Единбург. Докато учи, Артър Конан Дойл започва да пише кратки истории. Първият му публикуван разказ е "Тайната на долината Cacaca" през 1879 г.

Още на следващата година той е принуден да остави перото настрана, защото е нает като лекар на гренландския китоловен кораб "Надеждата на Питърхед". През 1881 г. се дипломира като "бакалавър по медицина", а малко след това е нает и като хирург на кораб по време на пътуване към Западна Африка. През 1885 г. се завършва и докторантура по медицина. Интересен факт е, че въпреки времето, в което е живял, Артър Конан Дойл е бил привърженик на задължителната ваксинация и дори е писал статии, критикуващи хората, които били против ваксинациите.
В началото на 1891 г. той прави опит да учи за офтамолог във Виена. Преди това е учил в очната болница в Портсмът, като там се е валифицирал в извършването на зрителни тестове и предписването на очила. Когато се връща в Англия, отваря собствен кабинет в Лондон, но според автобиографията му в него не влиза нито един пациент.