Дявол. Кройцерова соната. Повести

Двете повести на Лев Толстой в този сборник са посветени на двата гряха - похотта и ревността, които завладяват човек въпреки волята му.

"Кройцерова соната" - 1889 година, е драма за любовта, за сложните семейни отношения, разочарованията, високомерието и разрушителната сила на ревността, която може да тласне човек към кърваво престъпление.

"Дявол" - 1891 година е едно от последните произведения на Лев Толстой, в което той обръща внимание върху отношенията между мъжа и жената и поставя в центъра на повествованието унищожителната сила на плътските желания над духовността. "Тя ме завладя пряко моята воля!" - възкликва нещастният Иртенев. Авторът оставя героя си да избира между самоубийството и убийството на онази, която го е "завладяла".

Тези две творби несъмнено са гениални и вечни по своята същност и продължават да предизвикват буря от противоречиви чувства.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" на издателство "Паритет".

"...("История на един кон") и "Кройцеровата соната" 1887 - 1889 година. В тях, в разказа "Дяволът" 1889 - 1890 година, както и в повестта "Отец Сергий" 1890 - 1898 година, в центъра на вниманието са поставени проблемите на любовта и брака и чистотата на семейните отношения.

Всички тези произведения на писателя са обединени от идеята за неизбежна и близка във времето
развръзка на социалните противоречия и за подмяната на остарелия социален "ред"."Каква ще бъде развръзката, не знам", пише Толстой през 1892 година, "но че животът не може да продължи в такива форми, съм сигурен". Тази идея го вдъхновява за най-голямото му произведение от късния му период - романът "Възкресение 1889 - 1899 година.

Едно десетилетие дели "Ана Каренина" от "Война и мир", а две десетилетия от "Възкресение", и макар третия роман да се отличава доста от предишните два, всички са обединени от епическия размах в изобразяването на живота и умението да "съпоставят" отделните човешки съдби с народната съдба. Самият Толстой посочва единството, което съществува между неговите романи и казва, че "Възкресение" е написан по "стар маниер", като се вземе предвид "епичния начин", по който са написани "Война и мир" и "Ана Каранина". "Възкресение" е последният роман в творчеството на писателя.

В началото на 1900 година, Светият синод отлъчва Лев Толстой от Православната църква. През последното десетилетие от живота си писателят работи върху новелата "Хаджи Мурад 1896 - 1904 година, в която се стреми да съпостави "двата полюса на властния абсолютизъм" - европейският, олицетворен от Николай I, и азиатският, олицетворен от Шамил. В същото време писателят създава една от най-добрите си пиеси - "Живият труп". Нейният герой - добросърдечният, нежен и съвестен Федя Протасов напуска семейството си, прекъсва отношенията с познатата си среда, пропада на дъното и попада в съдебната палата, неспособен да понесе лъжите, преструвките и фарисейството на "почтените" хора, накрая се самоубива.

Остро звучи и статията "Не мога да мълча", написана през 1908 година, в която авторът протестира срещу репресиите към участниците в събитията от 1905-1907 година. Към същия период принадлежат и разказите "След бала" и "За какво?". След много колебания сред тягостната обстановка в Ясна поляна, където живот на принципа "разделени заедно" е непосилен за него, Толстой напуска тайно имението на 28 октомври 1910 година. По пътя се разболява от пневмония и се налага да отседне на
малката гара Астапово (днес носеща неговото име - Лев Толстой), където и умира.

На 10 ноември 1910 година Лев Толстой е погребан в Ясна поляна, в гората край един овраг, където като деца с брат му са търсели "вълшебната зелена пръчица“, пазеща тайната, как да направят всички хора щастливи.

Лев Николаевич Толстой
Кройцерова соната

"Когато в литературата има един Толстой, е лесно и приятно да бъдеш писател: дори да съзнаваш, че не си направил и не правиш нищо, не те дострашава, защото Толстой го върши вместо всички. Неговата дейност оправдава упованията и стремежите, които трябва да изрази литературата... Дори само неговият нравствен авторитет може да държи на известна висота така наречените литературни настроения итечения."
А. П. Чехов

"Мисля си за "Кройцерова соната". Блудник не е неприлична дума, то е състояние... състояние на безпокойство, любопитство и потребност от нещо ново... удоволствие от общуването не с една, а с много. Нещо като пияница. Може да се въздържа, но пияницата си е пияница, а блудникът си е блудник. Малко да се отпусне и край с него. Аз съм блудник."
Л. Н. Толстой

"Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си"
(Мат. 5:28)

"Казват Му Неговите учениците: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени. А Той им рече: не всички възприемат тази дума, но ония, на които е дадено; защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме."
(Мат. 19: 10, 11, 12)

I
Беше в началото на пролетта. Пътувахме във влака вече две денонощия и при всяко спиране във вагона ни се качваха и слизаха различни пътници, но трима пътуваха с мен от началната гара: попрезряла и некрасива дама с цигара в устата, с измъчено лице, в полумъжко палто и шапка; до нея другарят ѝ - словоохотлив четиресетгодишен мъж, облечен спретнато и с нови дрехи, и един нисък на ръст господин, който седеше настрана, нервен, все още млад, но с преждевременно побелели къдрави коси и с необикновено блестящи очи, които бързо се местеха от предмет на предмет.

Той беше облечен в старо, но добре ушито палто с астраганена яка и носеше висок астраганен калпак; под палтото му, когато го разкопчаваше, се виждаше дълга дреха и руска извезана риза. Този странен господин от време на време издаваше звуци, които приличаха на кашлица или на прекъсван смях. През цялото пътуване този господин старателно избягваше да говори и да се запознава с пътниците. Понякога четеше и пушеше или пък пиеше чай и похапваше, като вадеше храна от стара чанта. Ако някой от съседите го запиташе нещо, отговаряше кратко и рязко и начаса се заглеждаше през прозореца навън.

Стори ми се, че самотата му тежи и няколко пъти исках да го заговоря, но щом погледите ни се срещнеха - а ние седяхме един срещу друг - той се извръщаше и вземаше книгата си или се заглеждаше отново през прозореца. На втория ден вечерта, когато влакът спря на една голяма гара, нервният господин слезе да си вземе топла вода, и си направи чай. А добре облеченият господин - адвокат, както по-късно научих - отиде със съседката си да пият чай в бюфета на гарата.

По време на отсъствието им във вагона влязоха няколко нови лица, между които и един висок, бръснат и набръчкан старец, навярно търговец, с шуба от златка и каскет с голяма козирка. Той седна срещу мястото на дамата и адвоката и веднага започна разговор с младия човек, с когото влязоха заедно и който приличаше на търговски служител."
Из книгата

Лев Толстой е руски писател, литератор, публицист, мислител и просветител, един от класиците на руската литература, определян като най-великият романист в световната история. Той е член-кореспондент на Императорската Академия на науките (1873 г.) и основоположник на религиозно-нравственото течение, известно като толстоизъм. Творчеството му отбелязва нов етап в руския и световен реализъм, който се явява мост между класическия роман на XIX век и литературата на XX век. Произведенията на Толстой заемат почетно място в съкровищницата на световната литература. Те са многократно екранизирани не само в СССР, но и в чужбина, а пиесите му са поставяни на световни сцени. Романите му Война и мир, Ана Каренина и Възкресение са смятани за едни от най-значимите творби в историята и за връх на реалистичната литература.

Лев Николаевич Толстой е роден на 9 септември 1828 година в имението Ясна Поляна, разположено в Тулската губерния. Той принадлежи към един от най-древните аристократични родове в Русия и е четвърто дете в семейството на граф Н.И. Толстой. След като остава от рано сирак с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска. Детските години, остават в паметта на Толстой като щастлив период. Той получава домашно образование, след което се записва във Философския факултет на Казанския университет. Там прекарва по-малко от 2 години, след което се връща в Ясна Поляна през пролетта на 1847 година. Животът си от този период, той до известна степен отразява в разказа Утрото на помешчика. По това време Толстой силно се интересува от музика, като любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. Благодарение на увлечението му към хазарта натрупва много дългове, които успява да погаси след много време. Независимо от това, този период помага на писателя по-добре да разбере себе си и да види недостатъците си. По това време той проявява първите си сериозни намерения да се занимава с литература. През 1852 година в списание Современник е публикувана първата му творба - повестта Детство. Този литературен дебют му носи признание веднага. Първите му произведения поразяват литературната критика със смелостта на психологическия анализ и разгърнатата картина на диалектиката на душата.

След започването на Кримската война (1853 г.) Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра, а за службата си в Севастопол е награден с орден Света Ана. През ноември 1855 година писателят се премества в Санкт Петербург и веднага влиза в кръга на сътрудниците на списание Современник ( Н.А.Некрасов, Тургенев, Островски, Гончаров и др.), където е посрещнат като голямата надежда на руската литература. Въпреки приятелското посрещане, активното участие в литературни четения, дискусии и вечери, Толстой не се чувства в своята литературна среда и през есента на 1856 година той се оттегля и след кратък престой в Ясна Поляна през 1857 година заминава в чужбина. През есента същата година се връща обратно в Москва, а по-късно в имението си. Разочарован от литературната общност, светския живот и неудовлетвореността от творческите си постижения довеждат до това, че в края на 50^-те години Толстой решава да се откаже от литературата и се отдава на просветителска дейност. Връщайки се в Ясна Поляна през 1859 година той открива училище за селските деца и помага да се отворят повече от 20 училища в околните села. Това занимание предизвиква у него такъв ентусиазъм, че той специално пътува в чужбина, за да изучи иновациите в образователните системи. През 1862 година започва да издава списанието Ясна Поляна, което е с педагогическа насоченост с приложения под формата на детски книжки за четене.

Антивоенната тема се появява по-късно в романа Война и мир (1869 г.), който разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805-1813 година. Идеята за романа възниква у автора през есента на 1863 година, а първата му част е публикувана в Русском вестнике. Творбата предизвиква огромен резонанс, не остава скрито от обществеността, майсторството, с което Толстой нарисува мащабно епично платно, съчетавайки го с изумителна точност с психологичен анализ, включвайки личния живот на героите в центъра на историческите събития. Горещите дебати около творбата предизвикват създаването и на последващите негови части, в които Толстой развива фаталистичната философия на историята. Романът е преведен на много езици и се превръща в уникално явление както в руската, така и в световната литература. През 1956 година е екранизиран в САЩ, като персонажът на Наташа Ростова е поверен на очарователната Одри Хепбърн. Редица критици определят Война и мир като нов етап от развитието на европейската литература. Една от най-известните творби на Толстой е романът Ана Каренина, който той пише в периода 1873-77 г. Това е книга за живота на съвременното му общество, като авторът изгражда композицията, противопоставяйки две сюжетни линии: семейната драма на Ана Каренина контрастира с живота и домашната идилия на младия помешчик Константин Левин, който като типаж е близък до самия писател и неговия начин на живот. Тази разтърсваща история за трагичната любов на Ана и Вронски се отнася към драматичния период от творчеството на Толстой. Характерите на главните персонажи са изключително сложни и противоречиви. Авторът се стреми да покаже най-фините нюанси на любовта, разочарованието, ревността, отчаянието и духовното просветление. Романът се превръща в истински литературен шедьовър и въпреки че от създаването му е минало повече от век, неговите образи и проблеми са актуални и до днес. Творбата е многократно екранизирана, като последната адаптация е от 2012 година, а в образа на фаталната Ана се превъплъщава британската актрисата Кийра Найтли. Последният роман на Толстой Възкресение (1889-99 г.) въплъщава целия спектър от проблеми, които вълнуват автора в годините на прелома. Той се превръща в един от най-острите социални романи, не само в творчеството на Толстой, но и в цялата руска литература. Сред другите произведения на писателя се открояват Смъртта на Иван Илич, Дявол, Отец Сергей: Повест за бягството от света.

Лев Толстой умира на 20 ноември 1900 година на 82-годишна възраст в Астапово, Русия. Погребан е в Ясна Поляна. Влиянието на писателя и неговата идейна платформа и художествен маниер на развитие на реалистичното течение в световната литература е безспорно. По-специално, въздействието му се усеща в творбите на Ърнест Хемингуей, Томас Ман, Ролан и др.