Без цензура. ... След излизането си за първи път през 1925 - 1926 г., "Моята борба" е може би най-обсъжданата книга на ХХ век. По ред причини това произведение си спечели много врагове, които смятат, че то не бива да бъде разпространявано, поради реакционния характер на някои глави. Внимателният му прочит обаче би позволил по-пълното разбиране на историческите факти, довели на власт Адолф Хитлер, както и на идеологията на личността, изправила света пред най-унищожителната война в човешката история. Именно това разбиране би ни дало възможност, като мислещо общество, да не повтаряме същите грешки. "Моята ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Д-р Ганчо Ценов -основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд "Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква". В нея излага хипотезата, че българския народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които в историческо време са били автохтонни (местни) европейски народи от Херодотова (европейска) Скития. Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. Кандидатурата му за доцент по "Стара история" в Софийския университет е отхвърлена. По тази причина ... |
|
Биографичен роман за големия български художник Никола Манев. ... Париж ме направи българин. Тук разбрах, че ние имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там едно приятелство се планира и готви двайсет и пет години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората - за кожено яке. Нямах самочувствие, идвах от свят, който тук считаха за второ качество. Но мина време и ... |
|
Романът "Колелото на живота" е вдъхновен от необикновената личност на големия възрожденски художник Захарий Зограф, прекрачил границите между локалното и универсалното, между Средновековието и Ренесанса, между невъзможната любов и смъртта. Въз основа на автентични негови писма до Неофит Рилски и на проницателен анализ на най-известните му стенописи, икони и портрети разказът се впуска в завладяващо пътешествие назад във времето, прониквайки в интимния свят и художествените фантазии на един неспокоен и противоречив дух, който успява да пречупи инерцията на живота и за когото творческата мощ на човека е ... |
|
"Романът "Зелена безбрежност" разказва историята на художничката на византийски икони Йоанна, която се отправя на пътешествие (английската дума quest е още по-подходяща) в неизвестността на гръцката провинция и на собствените си психични територии в търсене на изчезналите си сънища и мечти и изгубената си идентичност." Мария Христова Евгения Факину е родена през 1945 г. в Александрия. Отраства в Атина, където учи графични изкуства и екскурзоводство. Работи като графичен оформител в няколко списания. През 1975 г. създава "Тенекиеният град" - авангарден куклен театър за деца, в който като ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |