Да се чете след смъртта ми . . .

Съставителят на книгата Борис Данков е събрал ръкописи, писма, документи, като по изрично изявено желание на съпругата на поета Никола Вапцаров, не са могли да станат достояние на общественото внимание преди нейната кончина. Сега 14-те тетрадки, явяващи се своеобразен личен дневник на Бойка Вапцарова, воден в продължение на близо 30 години, разбунват тайно и явно подхвърляни псевдообвинения и нападки, хвърлят нова светлина върху събитията през погледа на жената, за която поетът Иван Давидков преди десетилетия бе казал: „Разберете, обичал я и големият поет, страшно я е обичал. Тя също го е обичала сърдечно и непосредствено..."
Може някому да се стори абсурдно, че в продължение на години нейният живот е бил разтърсван от една скрита драма. Веднъж тя е „изправена на съд" от подозренията на самозваните и ограничени „моралисти". Втори път - от нелепите подмятания на мними „близки" и „роднини", които и сега могат да се прочетат в различни периодични издания, че дори и в интернет. Трети път - от „уликите" на домораслите ни псевдодемократи и „преоценители" на Вапцаров, които по нищо не останаха по-назад от тоталитарните доктринери.
Често пъти в живота се получава така, че приживе този самозван „съд" отнема думата на хората, които носят в себе си една вродена деликатност и ранимост, лишава ги от правото да дадат отпор на клеветите и оскърбленията, запокитени срещу тях от надъханите блюстители на псевдоморала. Приживе това право им се отнема по някакъв неписан закон. Посмъртно никой не може да им го отнеме.