За началата на университетската интелектуална традиция

"Представените в книгата текстове са елемент от един общ контекст, който ги обединява смислово: университетската интелектуална традиция. Тази традиция обаче не е единствено плод на енергичността и съчетанието на интелектуалната активност на няколко емблематични за Средновековието автори (или не само това), нито е следствие от решение на папската или императорската власт, въпреки че тяхната властова санкция е била необходимо звено от историята на университетите. Тя се е оформяла в продължение на векове и за превръщането ѝ в реалност са способствали множество - исторически, политически, социални, културни и пр., фактори. Механизмите на тяхното действие обаче често остават неясни и препятстват разбирането ѝ, което е довело след себе си до противоречиви оценки за средновековната култура и образованост като цяло. Затова ще предложа на вниманието на читателя размишление върху четири теми, които имат отношение към интелектуалната история на Средновековието и дават възможност да получим представа за начина на мислене на средновековните автори. Книгата ще бъде полезна за всички, които се интересуват от интелектуалната история на Средновековието, от възникването и развитието на средновековния университет."
Олег Георгиев

Професор, доктор на философските науки Олег Георгиев е дългогодишен преподавател във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. От 1980 до 2004 г. е член на Катедра Философия, а от 2004 до 2020 г. е член на Катедрата по история на философията. Научните ми интереси са в областта на средновековната философия и култура, история на философията, история на образованието, философия на образованието, философия на културата, философия на историята. Има множество публикации в специализирани издания и в периодичния печат.

Уводни думи

• За ролята на университета през Средновековието
• Началото на университетската традиция
• Средновековният интелектуализъм

Университетският диспут

• Поуките от настоящето
• Из историята на диспута
• Характеристиките на средновековния диспут

Бележки върху Distinctio XXXIX от Ordinatio на Уилям Окам: Utrum Deus possit scire plura quam scit (Може ли Бог да знае повече, отколкото знае)?

• За Божието предзнание
• Критиците на Окам

За понятието циркумстанция в Латинското средновековие. Циркумстанция и иновация

• Защо циркумстанция? Категориалният характер на циркумстанциите
• Историческите корени на понятието
• Циркумстанциите в литературната и реторическата традиция
• Новото лице на inventio: херменевтика и екзегеза
• Циркумстанции и херменевтика

Тома от Аквино за същността на Prudentia: биващо и благо

• Влиянието на Алберт Велики
• Етиката на Тома от Аквино
• Биващо и благо
• Практическият разум в етиката на Тома от Аквино

Вместо заключение: за бъдещето на академичната традиция

• За догмата и канона в учебното съдържание
• Деградацията на академичната догма
• Българската ситуация

Използвани източници
Резюме на английски език