"Момчето с уши като морски черупки и късокракото куче
Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му - Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни за неговата смелост и всеотдайна служба.
В неговите покои често се разиграват люти битки. Виковете и бъркотията там са ежедневие, с което в кралството са свикнали, но стане ли време за лягане, Тотко не забравя да приведе всичко в ред и добре да проветри залите на замъка. Неспирната му енергия и голямото му въображение отстъпват място на умората, за да се отпусне доволен в леглото си след добре свършената работа. Загледан през овалния прозорец на стаята си, той нетърпеливо очаква следващия изгрев. Оттам се вижда най-добре улицата, където денем намира време да се среща с приятелите си и откъдето вечер долавя далечните шумове на града. Нисичък и рошавичък, с усмивка, озаряваща лицето му, той печели сърцата както на по-големите, така и на по-малките от него. Ушите му стърчат като залепени черупки от океански миди от двете страни на главата му.
Въпреки това, нито един негов приятел не си е позволявал да му се подиграе, защото Тотко се гордее именно с тази си чудатост. Неизчерпаемата му любознателност му помага да расте умен и хитрец, но точно това понякога го забърква и в малки неприятности. Усърден и отговорен, но повече палав, той предпочита да играе с другарчетата си все навън. Отдалеч се чува гласът му, а когато се смее с цяло гърло, значи наблизо е кучето Бърк, което е най-добрият му приятел. Двамата са неразделни - където е единият, там е и другият. Бърки не е породисто, но е много умно кутре. Неговите крака са твърде къси, с тях обаче той тича по-бързо от всички други кучета наоколо. Втурне ли се напред, ако не си вирне главата достатъчно високо, настъпва увисналите си уши и настава голяма бъркотия. Опулва се, забива носа си в настилката, оттам дупето му се надига, премята се и пада непохватно по гръб на земята. В тези моменти игрите за кратко спират. Щом успее отново да се изправи на краката си, приключенията продължават."
Из книгата