Бъди моя! Порочни страсти

Двете произведения събрани в това издание - "Яма" на Александър Куприн и "Отец Сергий" на Лев Толстой предизвикват силни и противоречиви чувства и несъмнено продължават да са актуални и днес.

Съществуването на публични домове в Русия в началото на XX век е съвсем обичайно явление, както е обичайно и разпалването на сериозни страсти около обитателките им.

Героините на Александър Куприн, красивите проститутки Жени, Паша и Люба, са в центъра на тези страсти, а една от тях замисля ужасно отмъщение за целия мъжки род. Повестта "Яма" - 1909 г., улавя в детайли и описва с психологическа дълбочина яркото и реалистично битие на всяка една от героините. По волята на съдбата тези жени се превръщат в играчки в ръцете на безскрупулни мъже, а писателят задава въпроса: "Къде е спасението, кой може да измъкне от ямата на порока и безнадеждната тъга тези жени?"

Повестта на Лев Толстой -"Отец Сергий" - 1911 г., е откровен разказ за изкушението, ревността и похотта, за тайните демони, съществуващи във всеки от нас. Героят на повестта е обикновен военен, който решава да се раздели с миналото си и да се замонаши, но пътят на това прераждане е ужасно дълъг и труден. За Лев Толстой тази история е много лична и отразява негова представа за вярата и изкуплението.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" от издателство "Паритет".

"Часът е два през деня. Във второкласното, двурублево заведение на Ана Марковна всичко е потънало в сън. Голямата квадратна зала - с огледала в позлатени рамки, с две десетки плюшени столове, строго наредени покрай стените, с олеографските картини на Маковски "Болярски пир" и "Къпане, с кристален полилей по средата - също спи, и в тишината и полумрака изглежда непривично замислена, строга, странно печална. Вчера тук, както и всяка вечер, са светили лампите, звънтяла е бясна музика, издигал се е син тютюнев дим, двойки мъже и жени са танцували, като са показвали бедра и високо вдигали крака. И цялата улица е сияела отвън с червените фенери над входовете и със светлината от прозорците, и е бъкала до сутринта от хора и файтони.

Сега улицата е пуста. Тя тържествено и радостно свети в блясъка на лятното слънце. Но в залата са спуснати всички завеси и затова в нея е тъмно, прохладно и така особено неприветливо, както се случва посред ден в празни театри, арени и съдебни зали.

Мъждиво блещука пианото с черната си, извита, гланцова страна, слабо блестят жълтите, овехтели, разядени от времето, раздрънкани, нащърбени клавиши. Застоялият, неподвижен въздух още пази вчерашната си миризма: ухае на парфюми, на тютюн, на кисела влага в голямата пуста стая, на пот от нездраво и нечисто женско тяло, на пудра, на борно-тимолов сапун и на прах от жълта боя, с която вчера е бил намазан подът. И със странно очарование към тия миризми се примесва и миризмата на увяхнала блатна трева. Днес е Троица. По стар обичай слугините на заведението рано сутринта, докато госпожиците им още спят, купиха от пазара цяла кола острица и разхвърляха нейната дълга, хрустяща под краката, дебела трева навсякъде: в коридорите, в кабинетите, в залата. Пак те запалиха кандилата пред всички икони. Момичетата по традиция не смеят да правят това с осквернените си през нощта ръце."
Из книгата

Лев Толстой е руски писател, литератор, публицист, мислител и просветител, един от класиците на руската литература, определян като най-великият романист в световната история. Той е член-кореспондент на Императорската Академия на науките (1873 г.) и основоположник на религиозно-нравственото течение, известно като толстоизъм. Творчеството му отбелязва нов етап в руския и световен реализъм, който се явява мост между класическия роман на XIX век и литературата на XX век. Произведенията на Толстой заемат почетно място в съкровищницата на световната литература. Те са многократно екранизирани не само в СССР, но и в чужбина, а пиесите му са поставяни на световни сцени. Романите му Война и мир, Ана Каренина и Възкресение са смятани за едни от най-значимите творби в историята и за връх на реалистичната литература.

Лев Николаевич Толстой е роден на 9 септември 1828 година в имението Ясна Поляна, разположено в Тулската губерния. Той принадлежи към един от най-древните аристократични родове в Русия и е четвърто дете в семейството на граф Н.И. Толстой. След като остава от рано сирак с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска. Детските години, остават в паметта на Толстой като щастлив период. Той получава домашно образование, след което се записва във Философския факултет на Казанския университет. Там прекарва по-малко от 2 години, след което се връща в Ясна Поляна през пролетта на 1847 година. Животът си от този период, той до известна степен отразява в разказа Утрото на помешчика. По това време Толстой силно се интересува от музика, като любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. Благодарение на увлечението му към хазарта натрупва много дългове, които успява да погаси след много време. Независимо от това, този период помага на писателя по-добре да разбере себе си и да види недостатъците си. По това време той проявява първите си сериозни намерения да се занимава с литература. През 1852 година в списание Современник е публикувана първата му творба - повестта Детство. Този литературен дебют му носи признание веднага. Първите му произведения поразяват литературната критика със смелостта на психологическия анализ и разгърнатата картина на диалектиката на душата.

След започването на Кримската война (1853 г.) Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра, а за службата си в Севастопол е награден с орден Света Ана. През ноември 1855 година писателят се премества в Санкт Петербург и веднага влиза в кръга на сътрудниците на списание Современник ( Н.А.Некрасов, Тургенев, Островски, Гончаров и др.), където е посрещнат като голямата надежда на руската литература. Въпреки приятелското посрещане, активното участие в литературни четения, дискусии и вечери, Толстой не се чувства в своята литературна среда и през есента на 1856 година той се оттегля и след кратък престой в Ясна Поляна през 1857 година заминава в чужбина. През есента същата година се връща обратно в Москва, а по-късно в имението си. Разочарован от литературната общност, светския живот и неудовлетвореността от творческите си постижения довеждат до това, че в края на 50^-те години Толстой решава да се откаже от литературата и се отдава на просветителска дейност. Връщайки се в Ясна Поляна през 1859 година той открива училище за селските деца и помага да се отворят повече от 20 училища в околните села. Това занимание предизвиква у него такъв ентусиазъм, че той специално пътува в чужбина, за да изучи иновациите в образователните системи. През 1862 година започва да издава списанието Ясна Поляна, което е с педагогическа насоченост с приложения под формата на детски книжки за четене.

Антивоенната тема се появява по-късно в романа Война и мир (1869 г.), който разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805-1813 година. Идеята за романа възниква у автора през есента на 1863 година, а първата му част е публикувана в Русском вестнике. Творбата предизвиква огромен резонанс, не остава скрито от обществеността, майсторството, с което Толстой нарисува мащабно епично платно, съчетавайки го с изумителна точност с психологичен анализ, включвайки личния живот на героите в центъра на историческите събития. Горещите дебати около творбата предизвикват създаването и на последващите негови части, в които Толстой развива фаталистичната философия на историята. Романът е преведен на много езици и се превръща в уникално явление както в руската, така и в световната литература. През 1956 година е екранизиран в САЩ, като персонажът на Наташа Ростова е поверен на очарователната Одри Хепбърн. Редица критици определят Война и мир като нов етап от развитието на европейската литература. Една от най-известните творби на Толстой е романът Ана Каренина, който той пише в периода 1873-77 г. Това е книга за живота на съвременното му общество, като авторът изгражда композицията, противопоставяйки две сюжетни линии: семейната драма на Ана Каренина контрастира с живота и домашната идилия на младия помешчик Константин Левин, който като типаж е близък до самия писател и неговия начин на живот. Тази разтърсваща история за трагичната любов на Ана и Вронски се отнася към драматичния период от творчеството на Толстой. Характерите на главните персонажи са изключително сложни и противоречиви. Авторът се стреми да покаже най-фините нюанси на любовта, разочарованието, ревността, отчаянието и духовното просветление. Романът се превръща в истински литературен шедьовър и въпреки че от създаването му е минало повече от век, неговите образи и проблеми са актуални и до днес. Творбата е многократно екранизирана, като последната адаптация е от 2012 година, а в образа на фаталната Ана се превъплъщава британската актрисата Кийра Найтли. Последният роман на Толстой Възкресение (1889-99 г.) въплъщава целия спектър от проблеми, които вълнуват автора в годините на прелома. Той се превръща в един от най-острите социални романи, не само в творчеството на Толстой, но и в цялата руска литература. Сред другите произведения на писателя се открояват Смъртта на Иван Илич, Дявол, Отец Сергей: Повест за бягството от света.

Лев Толстой умира на 20 ноември 1900 година на 82-годишна възраст в Астапово, Русия. Погребан е в Ясна Поляна. Влиянието на писателя и неговата идейна платформа и художествен маниер на развитие на реалистичното течение в световната литература е безспорно. По-специално, въздействието му се усеща в творбите на Ърнест Хемингуей, Томас Ман, Ролан и др.