История на Византийската империя. Период на Македонската династия 867 - 1057

Третият том на превъзходната История на Византийската империя на акад. Фьодор Успенски е посветен на управлението на Македонската династия, започвайки от нейния родоначалник Василий I Македонец, преминавайки през властта на Василий II, останал в аналите със зловещото прозвище Българоубиец, и стигайки до краха ѝ след царуването на двете му престарели сестри, които възкачват на престола свои фаворити.

Това е огромен разтърсващ период не само за империята, но и за отношенията между Западната и Източната църква. През него се извършва борбата им за духовното завладяване на славянството, довела до разлома между двете върховни институции, особено докато на патриаршеския трон е Фотий. Тогава се състои и великата просветителска мисия, възложена от него на светите братя Кирил и Методий. От това време датират и прогонването на техните ученици от Великоморавия, която след това изчезва от картата на света, и топлият им прием в България от цар Симеон, представен от акад. Успенски като един от най-ярките, просветени и силни държавници на епохата.

Историкът с изследователска страст и превъзходен стил разкрива малко известни факти и обстоятелства, съпътствали царуването на Македонската династия, митарствата на братята Кирил и Методий и гоненията срещу техните ученици, отчаяната борба на цар Самуил за независимостта на България, падането ѝ под византийско робство и... едно слабо познато събитие, свързано с датата 3 март, но през IX в., по-точно 870 г., след което България става православна, озовавайки се в окото на бурята, бушуваща между Константинопол и Рим за доминиране в църковната власт.

Фьодор Иванович Успенски (на руски: Фёдор Иванович Успенский) е руски историк, византолог и археолог. Той е сред най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и културна история на Византия и отчасти на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на 3 стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община според Успенски са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.