
В тази книга събираме 4 от най-важните есета на Агамбен. Те рушат оградите между различни полета и дисциплини и показват как би могло откривателски да се работи с понятията. Защо да си съвременен означава да не прилепваш към своето време? Какво общо имат с това Ницше, Барт, Манделщам, астрофизиката, модата, травмата? Какво е диспозитив - култово понятие на хуманитаристиката днес, което почти никой не обяснява? Как редом с въвелия го Фуко застават Хайдегер, Бодрияр, древните гърци? Дали творчеството е акт на съпротива, при който са еднакво важни моженето-да и моженето-да-не? Какво общо имат с това Дельоз, Витгенщайн и Аристотел? Ако "В началото бе словото", дали словото не е било... заповед? И защо това осветлява по нов начин цялата западна култура? Къде са в тази история Хайдегер, Дерида, Хобс, Остин, логици, езиковеди, романисти?
Освен полезни за хуманитари от всякакъв вид, за изследвания в много полета, за дискусии и спорове, есетата на Агамбен, събрани в тази книга, са удоволствие за всеки буден ум. И ерудиран подтик към собствени открития.