"Тази книга е опит за пресъздаване на картината на националните и международните сили в "съвременния", или т.нар. следренесансов период. Основната цел е да се намери обяснение за причините, довеждали до възхода и падението на могъщите държави и империи, за връзките между тях в продължение на пет столетия - от създаването на "новите монархии" в Западна Европа до началото на трансатлантическите глобални системи от държави. Естествено, в книгата се говори много за войни, най-вече за мащабните и продължителните, които са били водени от съюзи на могъщи сили и са оставили дълбок отпечатък върху световния ред. Но това не е просто книга по военна история. Тук се разглеждат и глобалните промени в икономическото равновесие, настъпили след 1500 г., макар че този труд не е и история на икономиката. Вниманието на автора е насочено най-вече към взаимната обвързаност на икономиката и военната стратегия, защото всяка водеща държава в международната система се стреми да увеличи богатствата и влиянието си, за да стане (или да остане) не само богата, но и силна.
"Военният конфликт", който фигурира в подзаглавието на книгата, се разглежда в контекста на "икономическите промени". Възходът на всяка от Великите сили за определен период или пък упадъкът на някоя от тях винаги настъпват в резултат на продължителни войни, но в същото време те се предопределят и от производителността на икономиката по време на война. От значение е и начинът, по който съответната държавна икономика, сравнена с икономиката на другите страни, се развива или изостава в продължение на десетки години преди настъпването на конкретния военен конфликт. Затова промените или развитието в положението на една велика сила в мирно време са не по-малко важни от начина, по който тя води военните си действия по време на война.
Тезата на настоящия труд ще бъде подкрепена с подробни анализи, но тя може да бъде обобщена и с две думи: относителната мощ на водещите нации в международните отношения никога не може да остане постоянна главно заради неравномерното развитие на различните общества, на постигнатите от тях технологични и организационни успехи, водещи до значителни предимства на една държава пред друга. Например появата на корабите за далечно плаване, въоръжени с артилерия, и скокът в развитието на търговията в Атлантическия океан след 1500 г. не носят еднаква полза за всички държави в Европа. Също така и широкото приложение на парата и въглищата, а оттам и развитието на металургията увеличават относителната мощ на някои държави, намалявайки мощта на други. Повишаването на производителността позволява на държавите да поемат тежестта на разходите за засилване на въоръжаването в мирно време, както и за поддържане на силна армия по време на война. Колкото и грубо да звучи, трябва да признаем, че за постигането на военна мощ е потребно богатство, а тя, от друга страна, е нужна за придобиване на богатството и за запазването му.
Пренасочването на голяма част от ресурсите на една държава от създаването на блага към развитието на военната промишленост води до отслабване на финансовата сила на нацията в дългосрочен план. В същото време, ако една държава постигне стратегическо свръхразширение, като завладее обширни територии, водейки изтощителни войни, тя поема риска очакваните облаги да се окажат по-незначителни от цената, заплатена за придобиването им. Този въпрос е особено важен, когато икономиката на страната е в относителен упадък. Историята на възхода и по-късно падението на водещите държави в системата на Великите сили след напредъка на Западна Европа през XVI в. - държави като Испания, Холандия, Франция, Британската империя, а в наши дни и Съединените щати, показва, че те координират в дълго-срочен план възможностите на икономиката си, от една страна, и военното производство - от друга.
Историята на "възхода и падението на Великите сили", за която ще стане дума в тази книга, може да се представи накратко така. В първа глава се описват световните събития около 1500 г. Анализират се силните и слабите страни на всяка от могъщите империи и държави по това време - Китай по време на династията Мин, Османската империя и навлизането на исляма в Индия, империята на Великите моголи, Московска Русия, Япония при шогуните Токугава , както и групата държави в Централна и Западна Европа. В началото на XVI в. по нищо не се разбира, че Европа е предопределена да се издигне над останалите страни. Макар че изглеждат организирани и внушителни в сравнение с Европа, източните империи страдат от последствията, породени от силната централизация на властта, която налага унифициране на мисли и дела не само в областта на официалната държавна религия, но и в такива области като търговията и оръжейното производство. Отсъствието на такава върховна власт в Европа и съперничеството между враждуващите кралства и градовете държави поощряват разработката на нови оръжия и военни технологии, които дават положителен резултат за развитието на техническия прогрес и търговията. Тъй като не се налага да преодоляват много препятствия, европейските държави биват въвлечени в едно растящо, спираловидно развитие на икономическата и военната мощ, което постепенно ги извежда пред останалите райони в света.
Докато динамичните технологични промени и съревнованието във военната сфера тласкат Европа напред по обичайния ѝ труден плуралистичен път, все още е налице възможността някоя от държавите съпернички да се сдобие с достатъчно ресурси, с които да надмине останалите и да стане доминираща на континента. Близо сто и петдесет години след 1500 г. династично-религиозният блок, управляван от испанските и австрийските Хабсбурги, заплашва да стори именно това. Усилията на останалите основни европейски държави, насочени да спрат тези "стремежи на Хабсбургите" към господство над Европа, запълват цялата втора глава. За да помогнем на читателя по-лесно да разбере причините, обусловили завършека на всяка от водените по това време многобройни войни, в течение на разказа ще анализираме силните и слабите страни на всяка от водещите сили, като ги сравним с особеностите на другите държави и ги разгледаме в светлината на големите икономически и технологични промени, изиграли определена роля в западното общество като цяло. Основната идея във втората глава е, че макар и притежаващи огромни ресурси, чрез системното си свръхразширяване по пътя на войните Хабсбургите отслабват икономически, което в крайна сметка води до неустойчивост във военно отношение. Пострадали не по-малко от продължителните войни, останалите велики европейски държави успяват да запазят по-добро равновесие между материални ресурси и военни разходи.
Борбите между Великите сили в периода между 1660 и 1815 г., които са описани в трета глава, не приличат на вражди между голям блок и няколко дребни съперници. През този сложен период, докато някои бивши Велики сили, като Испания и Холандия, изостават и се нареждат на втора линия, други, като Франция, Англия, Русия, Австрия и Прусия, набират мощ и застават на челно място. Те са водещите държави в дипломацията и военното дело през XVIII в. в Европа. Въвличани са в продължителни коалиционни войни, прекъсвани понякога от неочаквани промени в съюзническия състав. Това е епоха, в която Франция при Луи XIV, а сетне и при Наполеон за пръв и последен път стига най-близо до позициите на държава, способна да вземе политиката на Европа в свои ръце. Стремежите ѝ се осуетяват от отделни групи на Великите сили. В началото на XVIII в. поддържането на редовна армия и национален флот се оказва твърде скъпо и затова държавите, притежаващи развита банкова и кредитна система, като Англия, са в много по-изгодни позиции от съперниците си. Географското положение е фактор от огромно значение за съдбата на могъщите държави в многобройните и разнообразни борби, които водят те. Затова двете "флангови" страни - Русия и Англия, играят толкова съществена роля през 1815 г. Те запазват възможността си да се намесват във войните между държавите в Западна и Централна Европа, без да бъдат изложени на непосредствена опасност поради особеностите на географското си положение. През XVIII в. Русия и Англия търсят територии извън Европа, като същевременно продължават да поддържат равновесието на континента. През последните десетилетия на века в Англия настъпва индустриалната революция, което дава възможност на страната да осъществи колонизаторската си политика и да спре Наполеон при опитите му да завладее Европа.
Периодът след 1815 г. до самия край на века се отличава с отсъствие на продължителни коалиционни войни. Налице е стратегическо равновесие, подкрепяно от водещите държави в Европа. Никоя от тях не притежава нито способността, нито стремежа да установи господство над останалите. Основната грижа на правителствата по това време е вътрешната несигурност (например Русия и САЩ) и по-нататъшното разширяване в границите на съответния континент. Тази относително стабилна международна обстановка позволява на Англия да се издигне до върха на своята мощ както в мореплаването, така и в завладяването на нови колонии и в търговията. Тя се възползва от положението си на монополист като индустриална сила, която прилага широко парната енергия. През втората половина на XIX в. индустриализацията обхваща и другите части на континента и накланя везните на световното надмощие към държавите, които разполагат с ресурсите и организацията, необходими за използването на новите средства за производство и технологии. Няколкото военни конфликта от онова време - Кримската война и най-вече Гражданската война в Америка и Френско-пруската война, носят поражение за обществата, които не притежават модерни военни системи и разгърнати индустриални инфраструктури, необходими за поддържането на многочислени армии, и скъпо и сложно въоръжение, променящо коренно характера на войната.
С наближаването на XX в. ускореното технологично развитие и неравномерният демографски прираст в различните райони на света придават на международната система нестабилност, далеч по-голяма от тази преди петдесет години. Неин израз са трескавите боричкания на Великите сили през 80-те години на XIX в. за колониални територии в Африка, Азия и районите на Тихия океан. Причини за стълкновенията са стремежът към повече богатство, от една страна, и опасенията от изоставане - от друга. Расте надпреварата във въоръжаването по суша и по море, създават се военни съюзи, които съществуват дори в мирно време, защото правителствата желаят сигурни съюзници в случай на бъдеща война. Зад честите колониални вражди и международни кризи в периода преди 1914 г. (ако се съди по показателите за икономическа мощ) стоят значителни промени в глобалното равновесие - очевиден упадък на онова, което в продължение на три столетия е било по своята същност Европоцентристка световна система. Въпреки сериозните усилия традиционно смятаните за Велики сили държави като Франция, Австро-Унгария и новоиздигналата се Италия изостават от състезанието. За разлика от тях, огромните, равни по площ на цели държави щати и губернии, които влизат в състава на САЩ и Русия, излизат напред въпреки неефективността на царската държава. От европейските държави само Германия изглежда способна и достатъчно издръжлива да се нареди сред страните, които се очертават като Велики сили. Япония, от друга страна, демонстрира сериозно желание да господства в Източна Азия, но изявата ѝ засега не е достатъчно категорична. Промените поставят тежки и почти непреодолими проблеми пред Британската империя, за която е все по-трудно да защитава глобалните си интереси, както е правила допреди половин век.
Макар основните промени в развитието на отношенията в периода от петдесет години след 1900 г. да личат предимно в създаването на двуполюсен свят с последователни кризи сред така наречените „средни сили“ (както се споменава в заглавията на пета и шеста глава), метаморфозата на цялостната система протича сравнително гладко. От друга страна, жестоките кръвопролитни битки на Първата световна война безспорно доказват предимството на организираната индустрия и националната ефективност и дават на имперска Германия известно превъзходство пред бързо модернизиращата се, но все още изостанала Царска Русия. Само няколко месеца след победата си на Източния фронт Германия търпи поражение на запад, а в същото време нейните съюзници биват разбити на фронтовете в Италия, на Балканския полуостров и в Близкия изток. След закъснялата военна и най-вече икономическа помощ от страна на Америка западните съюзници най-сетне вземат надмощие над своя враг. Така или иначе военните действия са крайно изтощителни за първите участници в тях. Австро-Унгария вече не съществува, в Русия има революция, Германия е победена. Макар и победителки, Франция, Италия и Англия излизат от войната сериозно пострадали. Изключение прави само Япония, която в резултат на войната засилва влиянието си в района на Тихия океан, и разбира се, Съединените щати, които през 1918 г. вече безспорно са най-силната държава в света.
Бързото оттегляне на Америка от активна международна дейност след 1919 г. и успоредно с това изолацията, в която Русия се поставя по време на болшевишкия режим, оставят системата от международни отношения без основни опорни точки, така както не се е случвало през изминалите пет столетия."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
