Едно от основните вдъхновения на Оруел за неговите шедьоври, романът на Кьостлер преобръща представите на Западна Европа за лявата идея и отваря очите на интелектуалците за зверствата на сталинизма. Книгата бързо се превръща в една от най-важните творби на XX век.
Рубашов е революционер, който е хвърлен в затвора и психически измъчван от партията, на която е посветил живота си. Докато натискът да признае абсурдни престъпления нараства, той преживява отново кариера, която олицетворява ужасите и човешки предателства на един тоталитарен режим, маскиран като движение за свобода.
"Нашият печат и нашето образование възпитават в дух на шовинизъм, милитаризъм, догматизъм, конформизъм и невежество. Произволът на управниците е безграничен и няма равен на себе си в цялата история. Свободата на печата, на мненията и на организациите е тъй всеобхватно премахната, сякаш декларацията за правата на човека никога не е съществувала. Ние създадохме най-огромния полицейски апарат, превърнахме доносничеството в национална черта, въведохме най-съвършената, научно обоснована система за физическо и психическо изтезание... Това са последиците от нашата последователност."
"... роман, чиято непреходна ценност е могъщото художествено пресъздаване на потискащата убийствена атмосфера..., която прекършваше човешките души, раждаше взаимна подозрителност, недоверие, лов на вещици, разрушаваше нормалните връзки между хората, установяваше произвол и беззаконие."
"... авторът успява в тези малко на брой страници да ни въведе по-дълбоко в психологията на сталинските репресии и на характерния за болшевиците от старата гвардия начин на мислене и на действие, отколкото редица дебели многотомни и многословни повествования."
