"Познавате ли господин Стършел от градчето Гневник? Срещнах го днес сутринта. Беше настръхнал като сто стършела и хиляда пчели. Любопитни ли сте защо? И аз не подозирах нищо, докато се разхождах из градчето ни. Още отдалече го видях как ръкомаха, почесва се зад ушите и нещо си крещи сам.
– Какво Ви се е случило, господин Стършел? – приближих се към него.
– Какво, какво? Камионите стоят пред парниците ми съвсем празни. Само в един едва намерих патладжан и киви. Само патладжан и киви, друго няма!
– Обадихте ли се на полицията?
– Не и няма да се обаждам. Скапани зеленчуци, скапани плодове, това са банда витаминозни разбойници! Такава щета, такава щета.
Дърпаше останалите десет косъма на главата си и вместо към вилата си с малки кули на покрива, тръгна към парка. Седна на една овехтяла пейка и започна да мисли. Чудеше се какво е станало с неговите плодове и зеленчуци за една нощ. Но нищо не му идваше наум.
В парниковото кралство на господин Стършел имаше наистина всичко. Е, може би не съвсем всичко, но за неговите плодове и зеленчуци търговците се биеха всеки ден.
– Какво е могло да се случи? – вайкаше се господин Стършел.
Нито вие знаете, нито той, не знам дори и аз. Но съвсем скоро ще разберем."
Из книгата