Как обикновени хора правят необикновени неща. ... Верен на философията, която изповядва в книгите си Разчупете навика да бъдете себе си и Човекът е своето плацебо, д-р Джо Диспенза поднася новата си научно обоснована теория за силата на човешките възможности в поредния бестселър на Ню Йорк Таймс - Свръхестественият човек. Какво би означавало да се превърнем в свръхестествени хора? Какво би станало, ако можем да настроим честотите си отвъд материалния свят; ако съумеем да променим химията на мозъка си така, че да достигнем до трансценденталните нива на съзнанието и с това да предначертаем нов модел на бъдеще, ако ... |
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
Книгата е част от Серия "Практики" на "Асоцияция за българско психоаналитично пространство". Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към ... |
|
Ръководство за терапевтичната естетика. ... Експресивните изкуства са естествен начин за изразяване, осъзнаване и лекуване. Предоставят ни техники и похвати за себеизследване, терапия и творчество, помагат ни да развием чувствителност за проблемите на другите и ни предоставят безопасно пространство да изследваме вътрешния свят - сами за себе си или заедно с клиент. Изкуството помага не чрез думите, а чрез образите, цветовете, движенията, звуците; способно е да съдържа противоречия и точно така ни дава възможност да "покажем", а не само да "обясним", да разбираме чрез усещанията си, да извлечем смисъл, ... |
|
"Истинският човек според индивидуализма на П. П. Славейков е силен, но сам. Самотата му придава могъщество, независимост и решителност. Той се самоосъзнава като стоящ над "презряната тълпа", понеже му пречи да разгърне способностите си. Сега се проявява друга воля за свобода и независимост, различна от тази на възрожденското време. Само "свръхчовекът" е способен и достоен за тях, защото няма да ги опорочи с някакво служение на тълпата, а ще ги вложи в духовни творения. Те ще преодолеят низостта, повседневността и посредствеността на живота на "фасулковците". Но това не става. ... |
|
Пред лицето на фиксираните върху болестта огромни постижения на медицината се появява заплахата да изпадне от полезрението цялостното състояние на здравето, а съвсем естествената грижа за собственото здраве много лесно да бъде объркана с нещо друго. Ханс-Георг Гадамер ни показва как можем да намерим отново "състоянието на вътрешно равновесие и съгласие със себе си" и заедно с това да развием здравословно самочувствие по отношение на лекарите. Наблюденията на Ханс-Георг Гадамер върху болестта и здравето, върху отношението между научната медицина и онова лечителско изкуство, което запазва поглед върху цялото, са ... |
|
Серия Практики. ... Какво е тихата лудост, какво отключва психозата и как се диагностицират? Дариън Лийдър е практикуващ лаканиански психоаналитик, почетен професор по психоанализа в Роухемптън Юнивърсити, бивш президент на Колежа на психоаналитиците в Лондон, основател на "Центъра за фройдистки анализи и изследвания", автор на множество публикации в сферата на психоанализата и изкуството и на над десет книги. "...Вниманието към уникалното у всеки пациент, заложено в психоаналитичният подход, става още по-важно именно сега, когато живеем в общество, оставящо все по-малко пространство за детайла и ... |
|
Серия "Практики". ... "– Слънцето живо ли е? – Да. – Защо? – Защото ние сме живи. – То знае ли, кога е ден? – Да. – Как? – Вижда, че е светло. – Защо се мести слънцето? – Защото когато Вървим, то върви. – Защо върви? – За да чуе какво си казваме. – То живо ли е? – О, разбира се! Иначе няма да може да върви след нас, няма да може да свети." Ще се оставим ли да бъдем заразени от любопитството на автора към всичко, което конструира детето в езика? Имаме ли търпение да го слушаме и да настроим своя слух към моментите, когато то е истински откривател и теоретик? И не на последно място, можем ли да научим ... |