"Трудни времена
Събраното в тази книга може да помогне за оцеляването. В нея няма да прочетете само теоретични съображения - съдържанието се основава на дългогодишния опит и променливия живот на автора. Какво можем да направим, когато времената стават тежки, а обществените институции вече не функционират нормално, или - дано бог или добрата съдба успее да попречи - магазините се изпразнят?
Ако нашите умения не могат да ни помогнат, за нас ще бъде най-добре да се върнем отново към земята и да се свържем с нея. Тя е същинската почва за живота ни. Хумусът - растенията поникват, избуяват и раждат плод, е всъщност майката на нашето материално съществуване. Ние сме деца на земята. Понятията хумус и хуманност, т.е. човечност, са взаимно свързани, а Адам, името на първия човек, означава на еврейски земя, нива.
Последните десетилетия бяха епоха на материален излишък - особено за западната цивилизация. Човек се чувстваше сигурен. Прогресът изглежда неудържим. Новите машини ни спестиха тежката работа, хербицидите и пестицидите държат конкурентите в хранителната индустрия в шах, антибиотиците и чудотворните медикаменти се справят с болестите по хората и полезния добитък. Средновековната мечта за царство на търтеите напълно се осъществи в изобилието, предлагано от супермаркетите и търговките центрове. Повсеместната световна икономическа мрежа и най-вече евтината фосилна енергия под формата на нефт направиха чудото възможно.
Към края на второто хилядолетие на хоризонта се зададоха тъмни облаци. Хората разбраха, че аграрната химия все повече трови почвата и водите. Задушаваме се в боклуци, химически токсини и пластмасови отпадъци. Преливащият от машини и електроника свят произвежда все повече стрес; антибиотичните чудеса губят ефективността си и чрез селективен натиск създават нови микробни болестопричинители. Постепенно става ясно, че нашите ресурси са ограничени - нефт, въглища, минерали, метали, уран - дори прясната вода. Когато фосилното масло намалява и все повече се оскъпява, как ще задоволяваме нарастващите потребности на световното население? Как тогава ще бъде осигурен социалният мир?
Тенденция: понижаване на консумацията
Световното управление се опитва да промени курса. Във времената на намаляващите ресурси то трябва да направи понижената консумация привлекателна за хората. Налага се нов поведенчески кодекс - тенденция към вегетарианско изхранване на масите. Свещените крави си изпяха песента, големите животновъдни комплекси внезапно се превърнаха в неудобни конкуренти на останалите производители, освен това отделят и парниковия газ метан. Затрудненията в енергодобива привидно бяха компенсирани с финансово подпомаганите възобновяеми енергии от слънчеви колектори, водни и вятърни турбини, и плантации от маслени палми на териториите на последните останали джунгли. Да прибавим и политиката на ограничената раждаемост - Китай я поведе чрез семействата с едно дете. С помощта на надзорни и контролни механизми и налагането на доктрината хляб и зрелища медиите се опитват да отклоняват вниманието на хората и да наложат поврат: все едно дали търсят нови суперзвезди и топмодели, или залагат на все по-непривлекателната смесица от секс, дрога и рокендрол. Но дали това социално пренастройване ще се осъществи толкова гладко и без обществен хаос и сблъсъци? Някои откровено се съмняват, други бленуват фантазии за населяване на далечна планети - в същото време дори не знаем как правилно да живеем на нашата Земя!
Америка винаги е била страната на оптимистите. Там гледаха с увереност в бъдещето под мотото: всичко върви все по-добре. При последното ми посещение там при роднини установих, че някогашното чувство за сигурност изобщо не се усещаше. Някои вече очакваха настъпването на хранителен колапс и се страхуваха от срив в снабдяването с продукти. Монополът върху тях държат Монсанто и други химически концерни. Техните семена, генномодифицирани растения и животни носят огромни печалби само когато постоянно разполагат с евтина енергия и преди всичко фосилни горива. Царевицата и други основни земеделски култури са толкова силно манипулирани, че просто не гарантират качествени семена - селският стопанин вече не може сам да си ги подсигури. Принуден е всяка година да купува нови от концерните. Генно манипулираните сортове, които трябва да изхранват човешките маси, са стъпили върху опасно стеснена генетична основа. Един нов вирус, микроб или бактерия - и катастрофата в изхранването е налице. Няма да бъде за пръв път: в средата на 19 век гъбата фитофтора нападнала картофите в Ирландия и унищожила реколтата. Семената са по принцип клонинги на генетично сходно растение, което постоянно се засява. Такъв е бил случаят и при ирландските картофи - те имали твърде тясна генетична база и станали лесна плячка на гъбата търтей. Населението на Ирландия намаляло наполовина, стотици хиляди умрели от глад, а още толкова емигрирали.
Семейните ферми, на които хората биха могли да разчитат в трудни времена, например световна икономическа криза, междувременно в Америка са изчезнали за сметка на протежираните с политически мерки гигантски аграрно-промишлени концерни. В Източна Европа самостоятелните селяни стават жертва на принудителната колективизация. В пространството на Европейския съюз се забелязва подобно развитие, поощрявано от комисарите в Брюксел."
Из книгата
