Всяка година, три седмици след Коледа, Престън и Констанс Уитиър напускаха дома си в Ню Йорк и отиваха на почивка. Когато децата бяха по-малки, любимата им домашна помощница от Германия, Фрида, и някоя от безбройните бавачки се грижеха за шестте им деца. Те се прибираха пълни с енергия и освежени след романтичните две-три седмици извън дома. И двамата обичаха да карат ски, а любимото им място за ваканция бяха Алпите. Предпочитаха Куршевел, Вал д’Изер и Межев във Франция, Цермат и Сейнт Мориц в Швейцария. Понякога отиваха на ски в Аспен или Вейл, Колорадо, но предпочитаха вече традиционната ваканция без деца в Европа отколкото в Щатите. Често взимаха децата, когато отиваха в Аспен за зимната си ваканция. Но пътешествията им в Европа бяха специално удоволствие за Кони и Престън. Обикновено приключваха забавлението си с уикенд в Париж или Лондон преди да се върнат в Ню Йорк към семейния живот. Когато децата пораснаха, започнаха да се шегуват с родителите си за пътешествието им, което наричаха „зимен меден месец“.
Всички прекарваха лятото на остров Шелтър, в голямата къща, но когато децата спряха да идват за летните си почивки и вилата се превърна повече в бреме, я продадоха. Кони и Престън се опитаха да опростяват живота си през последните години. Ограничиха излишните разходи и започнаха да избягват ангажименти, които изискваха прекалено много работа. През лятото наемаха вила в Мейн, Хамптън или Кейп Код, достатъчно голяма, за да побере и децата, които искаха да им гостуват за няколко дни или за уикенда. Наемането беше по-лесно от грижите по собствен имот, а главоболието да поддържаш вила беше нечий чужд проблем, а не техен. Децата никога не идваха по едно и също време, така че не се нуждаеха от огромна къща. Престън и Кони все още спазваха традицията на зимния меден месец. Беше важен за тях и го очакваха с нетърпение цяла година. След четиресет и три години брак, това все още им приличаше на меден месец. Кони вече беше на шейсет и пет и времето бе отлетяло невъзвратимо. Тя не можеше да повярва, че децата ѝ вече бяха възрастни хора. Дори най-малката, Анабел, вече беше на двайсет и една.
Най-големият им син, Лайл, беше на четиресет и две, женен, с две деца - син и дъщеря. Томи беше на десет годинки, а Девън - на седем. Съпругата му, Аманда, бе разочарование за всички тях. Преди десет години Лайл се наслаждаваше на ергенските си години и процъфтяващата си кариера в търговията с недвижими имоти, когато Аманда забременя и той се ожени за нея. Тя никога не прие семейството им, нито пък те нея. Беше своенравна и мързелива. Констанс я намираше за алчна, но Престън бе малко по-благосклонен. Аманда беше умна, жизнена, забавна и сексапилна и знаеше как да очарова Лайл. Скоро след като се ожениха Кони забеляза, че синът ѝ не изглеждаше щастлив, макар Лайл никога да не се оплакваше. Беше лоялен мъж и искаше бракът му да върви добре. Аманда не остана на работа и един ден след като се ожениха. Имаше вкус към луксозния живот, искаше все повече и повече от Лайл, а му даваше съвсем малко, поне според Кони. Но Кони обичаше внуците си и искаше да прекарва време с тях.
Анабел, сега на двайсет и една, и Бенджи, на двайсет и осем, бяха най-малките деца на семейство Уитиър и все още живееха у дома. Кони обичаше и двамата да са наоколо. Другите им деца, всички поели нагоре в кариерата си, се бяха изнесли от семейния дом още преди години. Глория, втората след Лайл, заемаше важен пост на Уол Стрийт и щедро даваше бизнес съвети на братята и сестрите си, независимо дали те ги искаха или не. Тя си купи апартамент в Ъпър Уест Сайд, беше влюбена в мястото. Посещаваше дома на родителите си често, но беше щастлива да живее сама, дори сега, на трийсет и девет години.
Близнаците, Каролайн и Чарли, си купиха общ апартамент в Сохо. Бяха на трийсет и три и работеха усърдно по модната си линия за женски тоалети, която се разрастваше все повече. Прекарваха всеки час, през който бяха будни, в работа. Бяха ремонтирали и превърнали просторен бивш склад в жилище и се чувстваха добре. Неразделни като деца, те бяха избрали да живеят и работят заедно като възрастни. И се справяха чудесно.
Лайл беше единственият от шестте деца, който бе семеен. Глория, Чарли и Каролайн бяха прекалено заети с кариерите си и на хоризонта не се забелязваше брак, нито дори сериозна романтична връзка за никого от тях в забързания им свят. Бенджи се нуждаеше от помощта на родителите си, а на двайсет и една, Анабел беше твърде млада за брак и това въобще не я вълнуваше. Но пък нямаше търпение да се изнесе в собствен апартамент и преговаряше с Кони и Престън да ѝ позволят да го направи. Да бъде независима беше единствената ѝ цел в момента. Наскоро бе напуснала колежа, от което те бяха ужасно недоволни, и се бе върнала да живее при тях. Това ѝ пречеше да ги убеди, че се нуждае от повече свобода. Засега перспективата да се премести в собствено жилище изглеждаше невъзможна. А Бенджи се радваше страхотно, че тя отново си беше вкъщи."
Из книгата