Семейство Уитиър

Домът е там, където е сърцето...

Престън и Кони Уитиър са изградили щастлив живот заедно, с шест деца, отгледани в красива старинна къща в Манхатън. Всяка година те поддържат традицията си и заминават на романтичен зимен меден месец. Но след ужасна трагедия в планината децата на семейство Уитиър за първи път се събират в общия дом без родителите си.

Най-възрастният, Лайл, е нещастен в брака си и трябва да реши дали разводът ще е най-доброто за него и децата му. Сериозната работа на Глория на Уолстрийт я е оставила сама на трийсет и девет години. Близнаците, Каролайн и Чарли, са се изнесли отдавна от дома, за да се отдадат на модата, но бизнесът им среща сериозни спънки. Бенджи, най-малкият брат, страда от лека форма аутизъм и след смъртта на родителите си се нуждае от помощта на братята и сестрите си. А най-младата от всички, Анабел, напуска колежа и поведението ѝ започва да безпокои останалите.

По-големите в семейството са принудени да оставят настрани личните си проблеми и мъката си, за да сплотят семейството и да се подкрепят един друг. Продажбата на къщата, заедно със спомените, които живеят в нея, им се струва като поредната смазваща загуба. Възможно ли е да има друг начин, колкото и странен да изглежда?

В този затрогващ роман на Даниел Стийл порасналите братя и сестри в семейство Уитиър намират път обратно към дома си и един към друг след загубата на родителите си. Вдъхновяваща история за неразрушимите връзки в едно незабравимо семейство!

Всяка година, три седмици след Коледа, Престън и Констанс Уитиър напускаха дома си в Ню Йорк и отиваха на почивка. Когато децата бяха по-малки, любимата им домашна помощница от Германия, Фрида, и някоя от безбройните бавачки се грижеха за шестте им деца. Те се прибираха пълни с енергия и освежени след романтичните две-три седмици извън дома. И двамата обичаха да карат ски, а любимото им място за ваканция бяха Алпите. Предпочитаха Куршевел, Вал д’Изер и Межев във Франция, Цермат и Сейнт Мориц в Швейцария. Понякога отиваха на ски в Аспен или Вейл, Колорадо, но предпочитаха вече традиционната ваканция без деца в Европа отколкото в Щатите. Често взимаха децата, когато отиваха в Аспен за зимната си ваканция. Но пътешествията им в Европа бяха специално удоволствие за Кони и Престън. Обикновено приключваха забавлението си с уикенд в Париж или Лондон преди да се върнат в Ню Йорк към семейния живот. Когато децата пораснаха, започнаха да се шегуват с родителите си за пътешествието им, което наричаха „зимен меден месец“.

Всички прекарваха лятото на остров Шелтър, в голямата къща, но когато децата спряха да идват за летните си почивки и вилата се превърна повече в бреме, я продадоха. Кони и Престън се опитаха да опростяват живота си през последните години. Ограничиха излишните разходи и започнаха да избягват ангажименти, които изискваха прекалено много работа. През лятото наемаха вила в Мейн, Хамптън или Кейп Код, достатъчно голяма, за да побере и децата, които искаха да им гостуват за няколко дни или за уикенда. Наемането беше по-лесно от грижите по собствен имот, а главоболието да поддържаш вила беше нечий чужд проблем, а не техен. Децата никога не идваха по едно и също време, така че не се нуждаеха от огромна къща. Престън и Кони все още спазваха традицията на зимния меден месец. Беше важен за тях и го очакваха с нетърпение цяла година. След четиресет и три години брак, това все още им приличаше на меден месец. Кони вече беше на шейсет и пет и времето бе отлетяло невъзвратимо. Тя не можеше да повярва, че децата ѝ вече бяха възрастни хора. Дори най-малката, Анабел, вече беше на двайсет и една.

Най-големият им син, Лайл, беше на четиресет и две, женен, с две деца - син и дъщеря. Томи беше на десет годинки, а Девън - на седем. Съпругата му, Аманда, бе разочарование за всички тях. Преди десет години Лайл се наслаждаваше на ергенските си години и процъфтяващата си кариера в търговията с недвижими имоти, когато Аманда забременя и той се ожени за нея. Тя никога не прие семейството им, нито пък те нея. Беше своенравна и мързелива. Констанс я намираше за алчна, но Престън бе малко по-благосклонен. Аманда беше умна, жизнена, забавна и сексапилна и знаеше как да очарова Лайл. Скоро след като се ожениха Кони забеляза, че синът ѝ не изглеждаше щастлив, макар Лайл никога да не се оплакваше. Беше лоялен мъж и искаше бракът му да върви добре. Аманда не остана на работа и един ден след като се ожениха. Имаше вкус към луксозния живот, искаше все повече и повече от Лайл, а му даваше съвсем малко, поне според Кони. Но Кони обичаше внуците си и искаше да прекарва време с тях.

Анабел, сега на двайсет и една, и Бенджи, на двайсет и осем, бяха най-малките деца на семейство Уитиър и все още живееха у дома. Кони обичаше и двамата да са наоколо. Другите им деца, всички поели нагоре в кариерата си, се бяха изнесли от семейния дом още преди години. Глория, втората след Лайл, заемаше важен пост на Уол Стрийт и щедро даваше бизнес съвети на братята и сестрите си, независимо дали те ги искаха или не. Тя си купи апартамент в Ъпър Уест Сайд, беше влюбена в мястото. Посещаваше дома на родителите си често, но беше щастлива да живее сама, дори сега, на трийсет и девет години.

Близнаците, Каролайн и Чарли, си купиха общ апартамент в Сохо. Бяха на трийсет и три и работеха усърдно по модната си линия за женски тоалети, която се разрастваше все повече. Прекарваха всеки час, през който бяха будни, в работа. Бяха ремонтирали и превърнали просторен бивш склад в жилище и се чувстваха добре. Неразделни като деца, те бяха избрали да живеят и работят заедно като възрастни. И се справяха чудесно.

Лайл беше единственият от шестте деца, който бе семеен. Глория, Чарли и Каролайн бяха прекалено заети с кариерите си и на хоризонта не се забелязваше брак, нито дори сериозна романтична връзка за никого от тях в забързания им свят. Бенджи се нуждаеше от помощта на родителите си, а на двайсет и една, Анабел беше твърде млада за брак и това въобще не я вълнуваше. Но пък нямаше търпение да се изнесе в собствен апартамент и преговаряше с Кони и Престън да ѝ позволят да го направи. Да бъде независима беше единствената ѝ цел в момента. Наскоро бе напуснала колежа, от което те бяха ужасно недоволни, и се бе върнала да живее при тях. Това ѝ пречеше да ги убеди, че се нуждае от повече свобода. Засега перспективата да се премести в собствено жилище изглеждаше невъзможна. А Бенджи се радваше страхотно, че тя отново си беше вкъщи."
Из книгата

Даниел Стийл е американска писателка, автор на множество бестселъри в жанра любовен роман. Според данните от 2005 година авторката е продала повече от 550 милиона копия от своите книги. Романите ѝ успяват да се задържат в списъка на най-продаваните книги на New York Times 390 последователни седмици. Творбите на Стийл са преведени на повече от 35 езика в 48 страни по света, като голяма част от тях са екранизирани. Те са фокусирани основно върху кризисните ситуации, които заплашват семейството или любовните отношения. Едни от най-четените ѝ произведения са романите Дар, Белезите на времето и Сестри. Стийл се нарежда сред най-големите имена в драматичната литература и до днес!

Даниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е родена на 14 август 1947 година в Ню Йорк в заможно семейство. Средното си образование бъдещата писателка получава през 1963 година във Франция. Тя учи дизайн, след което се постъпва в университета в Ню Йорк. През 1965, още студентка, 18-годишната Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Първият си роман започва да пише още в университета. След дипломирането си през 1968 година се ражда първото дете на Даниел - Беатрис. Стийл започва работа като копирайтър в една рекламна агенция. Клиентите на агенцията са много доволни от нейните проекти, дори един от тях я съветва да се заеме сериозно с писателска дейност. Девет години след брака отношенията между Даниел и съпруга ѝ се влошават и семейството се разделя през 1974 година. Една година преди това на бял свят се появява първият роман на писателката Завръщане у дома. Сюжетната линия на книгата се върти около семейните ценности, исторически събития и сложната съдба на главните герои. Скоро след това писателката се омъжва за Дани Зугелдер, но бракът им бързо се разпада. Третият брак на Даниел е с бившия наркоман Уйлиям Тот, от когото авторката има син - Николас. Скоро след това те се развеждат и Даниел печели попечителство над детето. Тези събития и опитът, който натрупва са в основата на следващите ѝ два романа. В "Страстно обещание" главната героиня се влюбва в наркоман. В Спомен писателката описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си, който е наркоман. През 1980 година се появява романът Сезон на страстта, а три години по-късно излиза книгата Смелостта да обичаш. Даниел се омъжва за четвърти път през 1981 година за писателя Джон Трейна, с когото впоследствие имат 5 деца. Авторката винаги се е опитваше да прекарва повече време с децата си, поради което пишеше предимно нощем и спеше по четири часа. През този период Стил написва Ударите на сърцето, Радост и болка, Отвличане, Катастрофа и други.

През 1997 година се случва голяма трагедия в семейството на Стийл - самоубива се синът на писателката Николас. В негова памет авторката написва книгата "Неговата ярка светлина" (1998 г.). Петият съпруг на Даниел е Том Перкинс - финансист от Силиконовата долина. През 1999 година, след по-малко от две години бракът им приключва. Впоследствие писателката признава, че романа си "Клон и аз" е посветен на него. Романът "Без драскотина" се появява през 2000 година и проследява на пръв поглед блестящия светски живот на известната телевизионна журналистка Мади и собственика на телевизионна мрежа Джак, обаче зад затворените врати на богатият им дом се крият мрачни тайни и ниски страсти. Година по-късно е публикуван романът Целувката, който представлява едно дълго пътуване към отчаянието и надеждата, към света на болката и възкръсването. Следващите ѝ романи Съпруга на конци (2002 г.) и Развод (2003 г.) печелят сърцата на хората и макар писателката да е недолюбвана от критиката, нейните книги се харесват на читателите и тя не спира да твори. Така през 2004 година ексцентричният свят на модата се среща със строгия свят на бизнеса в една история за любовта в романа Втори шанс. През 2009 година Стийл създава романа Невинни лъжи, който проследява драматичната история на една жена, която успява да се освободи от капана на маниакалната любов. Сред късните творби на авторката се отнасят и романите Предателство (2012 г.), Майчин грях (2012 г.), Игри на власт (2015 г.) и други.

Към днешна дата Даниел Стийл живее в Сан Франциско, но често пътува до Франция, където обича да си почива няколко месеца в годината в плажна къща, в близост до Сен Тропе.