"Надя Мурад не е само моя клиентка, тя ми е приятелка. Когато се запознахме в Лондон, ме попита дали бих ѝ станала адвокат. Обясни ми, че няма да може да намери пари и че делото вероятно ще се проточи и ще завърши неуспешно. "Но преди да решите - каза ми тя тогава, – изслушайте моята история."
През 2014 г. ИДИЛ напада селото на Надя в Ирак и животът ѝ на двайсет и една годишна ученичка е съсипан. Тя е принудена да гледа как отвеждат майка ѝ и братята ѝ към смъртта им. Продават Надя от боец на боец в ИДИЛ. Принуждават я да произнася мюсюлмански молитви, да се облича предизвикателно и да се гримира, преди да я изнасилят, а една нощ група мъже я малтретират зверски, докато не губи съзнание. Показа ми белезите си от фасовете и от побоищата. Разказа ми, че през цялото време бойците на ИДИЛ я наричали "мръсна неверница" и се хвалели, че са пленили жените на язидите и са изтрили тяхната религия от лицето на Земята.
Надя е една от хилядите язидки, пленени от ИДИЛ, за да бъдат продавани по пазари и във фейсбук в някои случаи само за двайсет долара. Майката на Надя е една от осемдесетте по-възрастни жени, екзекутирани и заровени в безименен гроб. Шестима от нейните братя са сред стотиците мъже, убити в един ден.
Това, за което ми разказваше Надя, е всъщност геноцид. А той не е случаен. Той трябва да се планира. Преди началото на геноцида Службата за проучване и издаване на фатва на ИДИЛ изучава язидите и стига до извода, че като говорещо на кюрдски малцинство, което няма свещена книга, те са неверници, чието поробване е "твърдо установена част от шериата". Именно затова според изкривения морал на ИДИЛ язидите - за разлика от християните, шиитите и други - е позволено да бъдат систематично изнасилвани. И наистина планът е бил това да бъде един от най-ефективните начини те да бъдат унищожени.
Следва създаването на цяла бюрокрация на злото с промишлени размери. ИДИЛ дори издава памфлет със заглавие "Въпроси и отговори относно вземането на заложници и роби", който да даде повече инструкции. "Въпрос: Позволено ли е да се сношаваш с робиня, която все още не е навлязла в пубертета? Отговор: Позволено е да се сношаваш с робиня, която все още не е навлязла в пубертета, ако тя е годна за сношение. Въпрос: Позволено ли е да продаваш робиня? Отговор: Позволено е да купуваш, да продаваш и да подаряваш заложници и робини, защото те не са нищо повече от имущество."
Когато Надя ми разказа своята история в Лондон, вече бяха изминали почти две години от началото на геноцида срещу язидите. Хиляди жени и деца все още бяха в плен на ИДИЛ, но нито един неин член не беше съден за тези престъпления където и да било по света. Доказателствата се изгубваха или унищожаваха. А изгледите за въздаване на правосъдие бяха мрачни.
Аз, разбира се, поех делото. Двете с Надя се борихме заедно за правосъдие в продължение на повече от година. Провеждахме срещи с правителството на Ирак, с представители на ООН, с членове на Съвета за сигурност на ООН и с жертви на ИДИЛ. Аз изготвях доклади, осигурявах проекти и юридически анализи и изнасях речи, в които призовавах ООН да предприеме действия. Повечето от нашите събеседници ни казаха, че това е невъзможно - Съветът за сигурност от години не беше предприемал действия въз основа на международното право.
Но докато пишех този предговор, Съветът за сигурност на ООН прие повратна резолюция, с която създава екип от разследващи, който ще събира доказателства за престъпленията, извършвани от ИДИЛ в Ирак. Това е огромна победа за Надя и за всички жертви на ИДИЛ, защото означава, че доказателствата ще се съхранят и че членове на терористичната организация ще може да бъдат съдени. Седях до Надя в Съвета за сигурност, когато резолюцията бе приета с пълно единодушие. И щом видяхме, че имаше петнайсет вдигнати ръце, с Надя се погледнахме и се усмихнахме.
Като адвокат по правата на човека често моята работа се състои в това да бъда глас на онези, които са били заглушени: на журналисти, хвърлени в затвора, или на жертви на военни престъпления, които се борят да стигнат до съда. Без съмнение ИДИЛ се е опитала да заглуши Надя, когато е била отвлечена и поробена, когато са я изнасилвали и измъчвали и когато за един ден са убили седем души от семейството ѝ.
Но Надя отказва да мълчи. Тя се бори срещу всички етикети, които животът ѝ е залепил: сирак. Жертва на изнасилване. Секс робиня. Бежанка. Вместо това тя си е създала нови: жена, която е оцеляла. Водач на язидите. Активист за правата на жените. Кандидат за Нобелова награда за мир. Посланик на добра воля на ООН. А сега и автор на книга. За времето, откакто познавам Надя, тя не само откри своя глас - тя се превърна в гласа на всички язиди, станали жертва на геноцид, на всяка изнасилена жена, на всеки изоставен бежанец.
Онези, които си мислеха, че могат да я заглушат с жестокостта си, грешаха. Духът на Надя Мурад не е прекършен, а гласът ѝ няма да бъде спрян. Всъщност чрез тази книга гласът ѝ се извисява - по-силен от всякога.
Амал Клуни, адвокат, септември 2017 г."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
