Явната конспирация

Явната конспирация е план за световна революция. В книгата Хърбърт Дж. Уелс изследва как трябва да бъде подреден светът, така че да въздигне човешките права, свободи и воля за творчество. По думите на Уелс книгата му е "план за установяване на човешки контрол върху развитието на живота и за освобождаването му от настоящите опасности, несигурност и страдания". В нея се твърди, че до голяма степен в резултат на научния прогрес сред образованите и влиятелни хора се появява обща визия за един политически, социално и икономически единен свят и че това би могло да е основата на световна революция, насочена към всеобщ мир, благоденствие и носеща радост дейност, чийто резултат може да е създаването на единна световна общност. Това трябва да се постигне чрез привличане на част от всички или почти всички функционални класи в съвременните общества, за да изтъкат началата на световната общност въз основа на своя подбор. В крайна сметка това ще е световна религия.

"Настоящата криза в човешките дела

Светът преминава през огромни промени. Никога досега условията на живот не са се променяли толкова бързо и мащабно, както се промениха за човечеството през последните петдесет години. Ние бяхме увлечени по течението - без да можем да измерим нарастващата бързина в последователността на събитията. Едва сега започваме да осъзнаваме силата и мощта на бурята от промени, която ни връхлетя.

Тези промени не дойдоха в света ни отвън. На нашата планета не е паднал метеорит от космоса; не е имало огромни огнища на вулканични изригвания или непознати епидемични болести; Слънцето не е изригвало до прекомерна топлина и не се е свивало внезапно, за да ни потопи в арктическа зима. Промените дойдоха от самите хора. Съвсем малък брой хора, без грижа за крайните последици от това, което са направили, един човек тук и група там, са направили открития, създали са и са възприели изобретения, които промениха всички условия на социалния живот.

Ние едва сега започваме да осъзнаваме естеството на тези промени, да намираме думи и изрази за тях и да ги записваме. Те започнаха първо да се случват, а едва след това ние започнахме да виждаме, че те се случват. А сега започваме да виждаме как тези промени са свързани помежду си и да разбираме последствията от тях. Започваме да ги осъзнаваме толкова ясно, че скоро ще можем да ги демонстрираме и да ги обясняваме на децата си в нашите училища. В момента не го правим. Не даваме на децата си възможност да открият, че живеят в свят на универсална промяна.

Какви са широките очертания, в които напредват тези промени в условията?

Ще бъде най-удобно да ги разгледаме в реда, в който сме ги осъзнали и сме ги видели ясно, а не в реда, в който те са възникнали, или според логическата им последователност. Това са повече или по-малко взаимозависими промени; те се припокриват и си взаимодействат.

Едва в началото на ХХ век хората започнаха да осъзнават истинското значение на онзи аспект от променящите се условия, към който се прилага изразът премахване на дистанцията. В продължение на цял век преди това непрекъснато се е увеличавала скоростта и безопасността на пътуването и транспорта, както и лекотата и бързината на предаване на съобщения, но това увеличение не е изглеждало като въпрос от първостепенно значение. Различни резултати на железниците, параходите и телеграфа стават очевидни; градовете се разширяват, разпростирайки се в провинцията, някога недостъпните земи се превръщат в райони на бързо заселване и култивиране, промишлените центрове започват да живеят от вносни храни, новините от отдалечените райони вече не закъсняват и идват бързо, но никой не обявява тези неща за нещо повече от „подобрения“ на съществуващите условия. Те не се смятат за начало на дълбока революция в живота на човечеството. Вниманието на младите хора не е било насочено към тях; не е бил направен опит или не е било сметнато за необходимо политическите и социалните институции да се адаптират към това пълзящо разширяване на мащаба.

До последните години на XIX век не се признаваше реалното състояние на нещата. След това няколко наблюдателни хора започнаха по доста колеблив начин, като коментар, да привличат вниманието към ставащото. Те като че ли не са били движени от идеята, че трябва да се направи нещо по въпроса: те просто отбелязват - умно и интелигентно, - че това се случва. Впоследствие осъзнават, че това премахване на дистанцията е само един от аспектите на постиженията с много дългосрочни последствия.

Хората пътуват много по-бързо и комуникират мигновено за света, защото се осъществява прогресивно завладяване на сила и съдържание. Усъвършенстваният транспорт е само едно от многото забележителни последствия на това завоевание - първото, което се набива на очи и кара хората да се замислят, но може би не и първото по важност. Те осъзнават, че през последните сто години е постигнат огромен напредък в получаването и използването на механична сила, огромно увеличение на ефикасността на механизмите и свързаното с това огромно увеличение на материалите, достъпни за нуждите на човека - от вулканизирания каучук до съвременните стомани, от петрола и маргарина до волфрама и алуминия. Първоначално широката общественост е склонна да гледа на тези неща като на щастливи находки, щастливи случайни открития. Не се е схващало, че потокът от находки е систематичен и непрекъснат. Популярните писатели разказват за тези неща, но отначало ги наричат чудеса - чудеса като пирамидите, Родоския колос и Великата китайска стена. Малцина осъзнават колко много повече са те от което и да е от Чудесата. Седемте чудеса на света са оставили хората свободни да продължат да живеят, да се трудят, да се женят и да умират, както са били свикнали от незапомнени векове. Ако Седемте чудеса бяха изчезнали или бяха умножени по три, това нямаше да промени живота на голяма част от човешките същества. Тези нови сили и материали обаче променяха и преобразуваха - ненатрапчиво, сигурно и неумолимо - много особености на нормалния живот на човечеството.

Те увеличиха обема и методите на производство. Направиха възможен Големия бизнес, за да изтласкат дребния производител и дребния дистрибутор от пазара. Те пометоха фабрики и създадоха нови. Промениха облика на полетата. Те внесоха в нормалния живот - едно по едно и ден след ден - електрическа светлина и отопление, светли градове през нощта, по-добро проветряване, нови видове дрехи, свежа чистота. Те промениха света, в който никога не е имало достатъчно, в свят на потенциално изобилие, в свят на прекомерно изобилие. След като осъзнаха премахването на дистанцията, в съзнанието им се появи идеята, че недостигът на доставчици също е премахнат и че вече не е необходим досаден труд, за да се произведе всеки материал, от който човек може да се нуждае. Едва през последните десетина години този по-обширен и задълбочен факт стигна до съзнанието на значителен брой хора. На повечето от тях им предстои да направят още една крачка напред и да видят колко пълна е революцията в характера на всекидневието, която тези неща включват."
Из книгата