"Винаги, когато си мисля за Пийт Сампрас, за това как изпъкваше в тениса, си спомням за онази невероятна комбинация на груба сила и удивителна плавност, която постоянно демонстрираше. Покриваше корта като коприна. Отличаваше се и със спокойния си нрав. Сякаш нищо не можеше да го разтревожи прекалено. Играта му бе агресивна, но не и характерът му. А мога да говоря за характера му, понеже и аз бях известна с умението си да запазвам спокойствие. Ето защо ми стана неприятно, когато чух, че някои хора го наричат скучен. И за мен се говореше същото. Щом чух това, изпитах желание да защитя Пийт, защото той идва от епохата на Андре Агаси в момент, в който Джими Конърс и Джон Макенроу прекратяват кариерите си. В онези дни се състезаваха Джим Къриър, Борис Бекер и други харизматични тенисисти. Но Пийт никак не беше скучен.
Когато чувам някои фенове да питат: "Защо той не показва повече чувство, защото не се вбесява, защо не покаже малко повече характер?", си мисля, че това не е честно. Подобно на Роджър Федерер, и неговият начин да играе тенис сам по себе си беше красив. Обичах да го гледам, защото беше пълната противоположност на собствения ми стил на игра - силен, плавен и агресивен. За мен това беше нещо различно. Бях запленена. Стандартите му бяха твърде високи и като човек, и като тенисист. Пийт будеше възхищение с динамичния си стил на игра, с креативността си, силата и детайлите, които внесе в тениса. Спортсменството му беше изключително. Таеше огромно уважение към играта.
Между Пийт и Агаси имаше съперничество, което ми напомня на моето с Мартина Навратилова. В някои отношения беше почти същото с тези контрастиращи си характери. Андре беше по-харизматичен и агресивен като личност, Пийт бе по-обран. В съперничеството му с Агаси имаше всичко: единият беше представител на стила сервис-мрежа, другият играеше от основната линия; единият беше силен в атаките, другият - в ретура. Различни телосложения, различно минало. Тези контрасти правеха съперничеството им интересно и докато ги гледах да играят, ги чувствах близки.
Всички говорят за невероятната епоха на мъжкия тенис с Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, но епохата на Пийт бе не по-малко велика - той, Агаси, Къриър, Майкъл Чанг, Борис Бекер, Стефан Едберг и всички останали. Пийт създаде нов вид тенис. Постоянно се връщам към гладката му игра, която не може да се сравни с нищо, видяно от мен. Той овладя тениса подобно на Федерер днес. Пийт побеждаваше с мощните си удари от основната линия, с невероятните волета и свирепия сервис. Притежаваше целия комплект.
Виждала съм само двама тенисисти, овладели до такава степен играта - Пийт Сампрас и Роджър Федерер. Те са подчинили темперамента и духа ѝ. Никога не бива да забравяме това по отношение на Пийт. Той привлече много деца, които го имитираха, оценяваха добрите му обноски, искаха да играят като него. В крайна сметка Пийт не беше противоречив и на корта, и извън него. Той просто действаше спокойно и в тениса постигна неща, каквито малцина са успявали. Наричаха го "джентълмен Пийт" и той наистина бе такъв. Понякога лошите момчета печелят вниманието на медиите. Той е един от добрите.
Стив Флинк започва кариерата си почти едновременно с мен, в началото на седемдесетте. Той е спортен журналист, специалист по тенис, който мисли повече като тенисист и познава играта така, както малцина я знаят."
Из книгата
