"Проповедникът, прокурорът, политикът и ученият в съзнанието ни
"Прогресът е невъзможен без промяна, а онези, които не могат да променят съзнанието си, не могат да променят нищо."
Джордж Бърнард Шоу
Вероятно името му ви е непознато, но Майк Лазаридис със сигурност е оказал огромно въздействие върху живота ви. Още от съвсем малък става ясно, че Майк е нещо като техномагьосник. На четиригодишна възраст сглобява грамофон от части на Lego и ластици. Когато учи в гимназията, ако на някои от учителите му се повреди телевизорът, Майк е човекът, когото викат да го ремонтира. В свободното си време сглобява компютър и създава по-добра сигнална система за викторините, като събраната сума е достатъчна, за да заплати обучението за първата си година в колежа. Само няколко месеца преди да вземе дипломата си за електроинженер, Майк прави онова, което правят много от великите предприемачи от неговата ера: прекъсва образованието си. Дошло е времето този син на емигранти да остави своя отпечатък върху света.
Първият успех на Майк идва с патентоването на уред за разчитане на баркодовете на кинолентите, който се оказва толкова полезен за Холивуд, че младежът печели наградите Еми и Оскар за технологично постижение. Това обаче е нищо в сравнение със следващото му голямо изобретение, което превръща компанията му в най-бързо разрастващата се на планетата. Върховният продукт на Майк поражда култ, а сред верните му фенове са хора като Бил Гейтс и Кристина Агилера. "Буквално промени живота ми - си признава Опра Уинфри. - Не мога да живея без него." Когато влиза в Белия дом, президентът Обама отказва да предаде своя на служителите на тайните служби.
Майк Лазаридис мечтае за начин, по който да накара BlackBerry да се превърне в безжичен способ за изпращане и получаване на имейли. Към лятото на 2009 г. марката владее почти половината от пазара на смартфони в САЩ. През 2014 г. пазарният ѝ дял се е сринал до под 1%. Когато някоя компания катастрофира по подобен начин, никога не можем да намерим единична причина за случилото се, затова започваме да антропоморфизираме ситуацията: "BlackBerry не успя да се адаптира". Адаптацията към променяща се среда не е присъща за компания. Тя е нещо, което правят хората с всяко едно свое решение от многото, които вземат ежедневно. От постовете си на съосновател, президент и изпълнителен директор Майк е отговорен за всички технологични и продуктови решения в BlackBerry. Макар мисленето му да е искрата, породила смартфон революцията, затрудненията му да промени гледната си точка оставят компанията му без кислород и буквално задушават изобретението му. Къде бърка Майк?
Повечето от нас се гордеят със знанията и уменията си, както и с това, че държат на убежденията и становищата си. От това има смисъл в един стабилен свят, където хората биват възнаграждавани за постоянството на идеите си. Проблемът е, че живеем в бързо променяща се реалност, където се налага да отделяме за преосмисляне точно толкова време, колкото и за мислене. Преосмислянето е набор от умения, но също така и мислене. Вече имаме много от умствените инструменти, от които се нуждаем. Просто трябва да не забравяме да ги вадим от склада и да премахваме ръждата.
Съмненията
С напредъка на технологиите и улесняването на достъпа до информация знанието не просто се трупа. То се трупа с нарастваща скорост. През 2011 г. сте поглъщали около пет пъти по-голям обем информация дневно, отколкото сте го правили само четвърт век по-рано. Към 1950 г. са били необходими 50 години за удвояването на знанията в сферата на медицината. Към 1980 г. те са се удвоявали на всеки седем години, а през 2010 г. необходимият за това срок е бил точно наполовина. Нарастващата скорост на промяната означава, че трябва да сме готови да поставяме под съмнение убежденията си с далеч по-голяма готовност от преди.
Само че това изобщо не е лесна задача. Докато сме прегърнали здраво нашите убеждения, те стават все по-крайни и вкоренени в нас. Още ми е трудно да приема, че Плутон не е планета. В сферата на образованието често след исторически находки и научни революции са необходими години да се обнови учебният материал и да се пренапишат учебниците. Изследователи установяват наскоро, че трябва да преосмислим широкоразпространени твърдения като например произхода на Клеопатра (чийто баща е грък, а не египтянин, а майка ѝ е неизвестна), външния вид на динозаврите (понастоящем палеонтолозите смятат, че някои тиранозаври са имали цветни пера по гърба си), какво е зрението (слепите хора се научават да виждат, тъй като звуковите вълни могат да стимулират зрителния кортекс и да създават умствени образи почти както ехолокацията помага на прилепите да летят в тъмнината). От личния си опит мога да споделя неразбирането ми на фразата да ти издухам дим в задника, която тълкувах в смисъл, че хората подаряват пура на човек, когото искат да впечатлят и да му се подмажат. Представете си изненадата ми, когато собствената ми съпруга ми разказа за произхода на израза. През 18. век било често срещана практика удавниците да бъдат съживявани с помощта на тютюнева клизма, като буквално са били надувани отзад с цигарен дим. Чак по-късно става ясно, че това е отрова за сърдечносъдовата система. Старите грамофонни плочи, класическите автомобили и античните часовници могат да са ценни за колекцията ви, но старите факти са умствени вкаменелости, които е най-добре да отидат на боклука.
Много ни бива, когато някой друг трябва да преосмисли нещата. Поставяме под съмнение оценката на експерти, като търсим второ мнение за диагноза. За съжаление обаче, опрем ли до личните си знания и мнения, често предпочитаме да се чувстваме прави, отколкото да сме прави. В ежедневието си поставяме много диагнози, като започнем с това кого да назначим на работа и свършим с това за кого да се оженим. Налага се да развием навици за поставяне под съмнение и търсене на второ мнение за собствените си становища. Представете си, че имате семеен приятел, който работи като финансов консултант, и той ви съветва да инвестирате в пенсионен фонд, който не е включен в плана на работодателя ви. Имате и втори приятел, който е относително добре запознат с инвестициите, който ви казва, че този фонд е рисков. Какво ще направите?
Когато Стивън Грийнспан се оказва в аналогична ситуация, той решава да свери предупреждението на скептично настроения си приятел с данните, до които има достъп. Сестра му е инвестирала в този фонд няколко години и е доволна от резултатите. Същото важи и за нейни приятелки. Макар възвръщаемостта да не е изключително висока, тя се задържа двуцифрена. Финансовият консултант е дотолкова убеден в анализите си, че самият той инвестира във фонда. Подръка с тази информация, Грийнспан взема решение. Постъпва смело и инвестира около една трета от пенсионните си спестявания във фонда. Не след дълго научава, че средствата му са нараснали с 25%.
След което губи всички за една вечер, когато фондът банкрутира. Това е пирамидалната структура, изградена от Бърни Мадоф. Преди две десетилетия моят колега Фил Тетлок откри нещо странно. Когато мислим и говорим, често се вмъкваме в кожата на една от следните три професии: проповедник, прокурор или политик. Влизайки в някой режим, ние възприемаме специфична идентичност и използваме конкретен набор от инструменти. Превръщаме се в проповедници, когато са застрашени нашите свещени убеждения: изнасяме проповеди, за да ги защитим и разпространим. Ставаме прокурори, когато видим дефект в чуждата аргументация, и вадим аргументи, с които да докажем грешките и да спечелим делото. Трансформираме се в политици, когато искаме да спечелим аудиторията, започваме да се хвалим и лобираме за одобрението на избирателите си. Възниква обаче рискът да потънем толкова дълбоко в проповедите си, да съдим толкова настървено обвиняемите и да жонглираме толкова красноречиво за чуждото одобрение, че не си правим труда са преосмисляме собствените си възгледи.
Когато Стивън Грийнспан и сестра му решават да инвестират при Бърни Мадоф, те го правят, защото вярват на повече от един от умствените си инструменти. Всички три модела на поведение допринасят за вземането на злополучното погрешно решение. Когато сестра му казва колко пари са спечелили тя и приятелките ѝ, тя проповядва в полза на фонда. Убедеността ѝ кара Грийнспан да влезе в ролята на прокурор по адрес на втория си приятел, който го съветва да не инвестира, като го намира виновен по обвинение за необоснован цинизъм. След това влиза в режим политик, като позволява на желанието за одобрение да натежи на везните към положително решение за инвестиция, тъй като финансовият консултант е семеен приятел, когото той харесва и иска да зарадва.
Всеки от нас може да падне в същия капан. Грийнспан казва, че е трябвало да се усети навреме, тъй като е експерт в сферата на лековерието. Когато решава да направи тази инвестиция, той почти е приключил с написването на книгата си на тема защо се оставяме да ни излъжат. В ретроспекция му се иска да е подходил към вземането на решението, въоръжен с друг арсенал от инструменти. Можел е да анализира по-задълбочено стратегията на фонда, вместо просто да повярва на крайните резултати. Можел е да потърси повече чужди мнения от надеждни източници. Можел е да започне с по-малка инвестиция за по-дълъг период, преди да заложи на карта толкова огромен дял от спестяванията на живота си.
Това е щяло да го вкара в режим учен.
От друга камбанария
Ако си вадите хляба с някаква научна дейност, преосмислянето е фундаментална част от професията ви. Плаща ви се, за да сте постоянно нащрек докъде се простират границите на познанията ви. От вас се очаква да се съмнявате в онова, което знаете, да проявявате любопитство към нещата, които не знаете, и да осъвременявате възгледите си въз основа на новата информация. Прилагането на научните принципи през изминалия век е довело до драстичен напредък. Биолозите откриват пеницилина. Ракетните инженери ни качват на Луната. Компютърните специалисти създават интернет. Да си учен обаче, не е само професия. Това е мироглед... начин на мислене, който се отличава от този на проповедника, прокурора и политика. Преминаваме в режим учен, когато издирваме истината: провеждаме експерименти, за да проверим хипотези и открием знание. Научните инструменти не са резервирани само за хората с бели престилки и очила, а употребата им не изисква изрично да стоите приведени над микроскопа и петриевите панички с години. Хипотезите имат точно толкова място в ежедневието ни, колкото и в лабораториите. С тях можем да обосновем решенията си. Това ме кара да се чудя дали е възможно да се обучат хора с различни професии да разсъждават повече като учени и ако е така, ще започнат ли да вземат по-умни решения?
Наскоро четирима европейски учени решават да проверят дали това е така. Провеждат дързък експеримент с над 100 италиански предприемачи - основатели на стартъпи в сферите на технологиите, търговията, производството на мебели, хранителната индустрия, здравеопазването, туризма и машиностроенето. На повечето от стартъпите тепърва им предстои да генерират печалби, което ги прави идеална среда за проучване как научният подход в мисленето може да повлияе върху крайния счетоводен резултат. Бизнесмените пристигат в Милано за тренировъчен курс по предприемачество. В продължение на четири месеца те се учат как да изграждат бизнес стратегия, да разговарят с клиенти, да създават поне минимално полезен продукт, след което да подобряват прототипа му. Това обаче, което не знаят, е, че са разделени на случаен принцип на научна и контролна група. Обучението на двете групи е идентично с една разлика: едната група се стимулира да гледа на стартъпите от камбанарията на научния подход. От тази гледна точка стратегията им е теория, интервютата с клиенти помагат да се изгради хипотеза, а работещият продукт и подобреният прототип са експерименти, които следва да докажат хипотезите. Задачата им е съвестно да следят резултатите и да вземат решения въз основа на това дали хипотезите им се потвърждават, или отхвърлят.
През следващата година стартъпите на контролната група носят средни приходи под 300 долара. Стартъпите на предприемачите от групата с научния подход реализират средни приходи по над 12 хиляди долара. Стигат до тях над два пъти по-бързо и привличат клиенти по-скоро. Защо? Предприемачите от контролната група остават по-склонни да се придържат към оригиналната си стратегия и продукт. По-лесно е да се проповядва за качествата на миналите решения, да се критикуват недостатъците на алтернативните варианти и да се води политика, като се угажда на съветниците, споделящи същата гледна точка. За разлика от тях, предприемачите, възпитавани да разсъждават като учени, се адаптират два пъти по-бързо. Когато хипотезата им не бъде подкрепена, те знаят, че е време да променят бизнес модела си.
Изненадващото в тези резултати е, че обикновено хвалим преуспелите предприемачи и ръководители за това, че са със силен характер и имат ясна стратегия. От тях се очаква да са модели на сигурността: решителни и убедени. Доказателствата показват обаче, че когато бизнес лидерите се съревновават в ценообразуване, най-добрите стратези всъщност са бавни и несигурни. Точно като внимателните учени те отделят време, за да могат да проявят гъвкавост при промяна на решенията си. Започвам да си мисля, че решителността е надценена... Но си запазвам правото Да си променя мнението. Както не се налага да сте професионален учен, за да мислите като такъв, така и да сте професионален учен, не ви гарантира, че ще разсъждавате като такъв. Учените обличат расото на проповедници, когато започнат да излагат теориите си като словото Божие и да гледат на конструктивната критика като на светотатство. Преобразуват се в политици, като позволяват на разбиранията си да повлияват от популярността, а не от точността. Надяват тогата на прокурора и поемат на кръстоносен поход за разобличаване и дискредитиране вместо разкриване на истината. След като издига физиката до нови висоти след формулирането на своята теория на относителността, Айнщайн се изказва за квантовата революция по следния начин: "За да ме накаже за презрението ми към авторитетите, Съдбата ме превърна в авторитет". Понякога се налага дори великите учени да разсъждават повече като учени.
Десетилетия преди да се превърне в пионер в сферата на смартфоните, Майк Лазаридис е смятан за научен вундеркинд. В средното училище той става обект на местните медии, като сглобява соларен панел на научния панаир в училището и печели награда за изчитането на всяка научна книга в обществената библиотека. Когато отворите албума на осмокласниците от випуска му, ще видите, че Майк е изобразен като луд учен, от главата на когото изскачат светкавици. Когато създава BlackBerry, Майк мисли като учен. Съществуващите устройства за безжична поща или ползват стилус, или клавиатурата им е прекалено малка. Налага се хората да препращат служебните си имейли към мобилната си поща, където те се сваляли нетърпимо бавно. Той създава хипотези и кара екипа си от инженери да ги тества една по една. Ами ако хората държат устройството с ръце и пишат на него с палците си, вместо с показалците? Ами ако пощенската кутия е споделена между всички устройства? Ами ако съобщенията могат да се препредават през сървър и да се появяват по устройствата чак след като са декриптирани?
Когато други компании тръгват по пътя на BlackBerry, Майк разглобява телефоните им и ги изучава. Нищо не го впечатлява, докато не настъпва 2007 г. и той остава изумен от изчислителната мощ на първия iPhone. "Бяха сложили Mac в това нещо", казва той. Онова, което следва, може би полага началото на края на BlackBerry. Ако възходът на компанията се дължи поне отчасти на научното му мислене като инженер, то гибелта ѝ в много аспекти е в резултат на провала му да мисли като изпълнителен директор.
Докато iPhone се изстрелва в небесата, Майк поддържа вярата си във функционалностите, превърнали BlackBerry в сензация в миналото. Убеден е, че хората искат безжично устройство за работни имейли и телефонни разговори, а не цял компютър в джоба си, на който да има и приложения за забавление у дома. Още в началото на 1997 г. един от най-добрите му програмисти иска да добави интернет браузър, но Майк му казва да се концентрира върху имейлите. Десетилетие по-късно той е убеден, че мощен браузър би изчерпвал батерията бързо и ограничавал честотната лента на безжичните мрежи. Така и не тества алтернативната хипотеза.
През 2008 г. пазарната капитализация на компанията надхвърля 70 милиарда долара, като BlackBerry остава основният ѝ продукт, в който все още отсъства надежден интернет браузър. През 2010 г., когато колегите му предлагат да се въведат криптирани текстови съобщения, Майк е съгласен, но изказва опасението, че ако се позволи тези съобщения да се обменят и с конкурентните продукти, това ще направи BlackBerry излишен. Тъй като позицията му намира подкрепа в компанията, идеята за размяна на съобщения в реално време е изоставена и така се пропуска възможността, от която по-късно се възползва WhatsApp и в резултат на което бива оценена на 19 милиарда долара. Колкото и да е добър Майк в преосмислянето на дизайна на електроните устройства, той не е склонен да преосмисля пазара на творението си. Интелигентността му вече не е лекарство, а се превръща по-скоро в проклятие."
Из книгата