Пътищата към Освобождението

Тази книга съдържа подбрани студии и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков от 2009 до 2020 г. и представя научните му дирения и постижения през последното десетилетие. Тя е естествено продължение на издадените два сборника с негови студии и статии от предходни години: "Историята като полифония" (2005) и "Преди сто и повече години" (2009).

Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава, са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877 - 1878 г., но и след това. Подир големите промени, наложени от окончателния Берлински договор през 1878 г., пътищата към Освобождението за петте части на българското землище, които вече имат различен статут, се разделят и за някои големи групи български населения и части от българските земи никога повече няма да се съберат. Затова в книгата са включени както публикации на автора за периода до създаването на новата българска държава през 1879 г., така и за следващия етап от новата българска история - до големите исторически промени, настъпили след войните 1912 - 1919 г.

Идеалът за Освобождение, т.е. за създаване на унитарна, модерна и независима българска държава се оформя окончателно в българското общество през третата четвърт на ХІХ в. И тъй като той не се осъществява през 1878 - 1879 г., продължава да се преследва и в следващите години, но при съществено променени условия, при това вече различни за отделните части на българската общност, разделена в няколко държави. Затова пътищата към Освобождението, сиреч стремежите за постигане на общия идеал, не свършват нито през 1878 - 1879, нито през 1913, а още по-малко през 1919 г.

Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България.

Списък на съкращенията
За книгата
Историята - наука и изкуство
Българската завера от 1835 година - първа поява на националноосвободителното движение през XIX век
Стопанското развитие на българите в документалното наследство на Георги Ст. Раковски
За документите на четата от 1868 г.
Левски и освобождението на българите
Васил Левски и Балканът
Любен Каравелов и кризите в Османската империя през 60-те и 70-те години на XIX век
Институциите в документалното наследство на Христо Ботев
Въстанието от 1876 г. в историческото развитие на българите и Европа
Освободителна ли е Руско-турската война 1877 - 1878 г.
"Основите на мира" от 19 / 31 януари 1878 г. - първото руско-турско споразумение за създаване на българска държава. (Или защо Санстефанският прелиминарен договор не е началото на нова България)
За "Освобождението" (Старо и ново тълкуване)
Екзархията като българска протодържава до 1878 г.
Опити за запазване на българското църковно-национално единство през 1878 г.
Майстор Колю Фичето и българската памет (По повод 215 години от рождението му)
Исторически поглед към някои обекти от творчеството на Колю Фичето
Търновското списание "Духовен прочит" (1881 - 1882 г.) и формирането на българска православна идеология
Българският конституционализъм през XIX век, българският проект за основен закон от 1879 г. и Търновската конституция
Отношенията между българската православна църква и държавната власт в Търновската конституция
За "разделението на власите" в Търновската конституция (Към историята на българския конституционализъм)
Три конституционни решения на учредителното събрание в Търново от 1879 г.
Търновската конституция и моделът на държавно управление в България
Търновската конституция и екзархийските устави от 1883 г. и 1895 г. (Отражение и приложение на конституционните принципи в църковното законодателство)
За конституционната и политическата целесъобразност. Конфликтът между българската православна църква и държавната власт по повод изменението на чл. 38 от Търновската конституция
Концепцията за православното семейство в Българското църковно законодателство до края на XIX век
Провалът на политическата стратегия, заложена в чл. 39 от Търновската конституция. Неуспешният опит за постигане на църковно единство между двата синода на Българската православна църква (1908 - 1912 г.)
От Букурещ и Гюргево (1875 г.) през Оборище и Цариград (1876 г.), Одрин, Сан Стефано и Берлин (1878 г.) до Търново (1879 - 1908 - 1911) и Ньой (1919 г.)
Кога свършва новата и започва най-новата история на България
В памет на проф. Александър Бурмов
Балканът като ориентир и мерило
Войните като граници в новата история на България
Моят Казанлък
Преподаването на българската възрожденска култура / културно наследство във великотърновския университет като мост между историята и културната антропология (2003 - 2019 г.)
Войната и мирът в официалните празници на Българската държава 1879 - 2018 г.
Истината за върховете "Свети Никола" и Шипка