"Преди приблизително четири милиарда години една адски гореща, съскаща и клокочеща планета невъзмутимо въртяла своите кръгчета около Слънцето. Изведнъж обаче се случило нещо странно. Насред цялото това съскане и клокочене възникнал животът. Просто ей така. Как точно, никой не знае. Но резултатът е ясен. Земята се покрила с всевъзможни микроскопични частици, които образували по повърхността ѝ бели, жълти и лилави лигави петна. Тази жива слуз се развила навсякъде: в хладните локви, в плитчините на моретата и в тесните пролуки на втвърдената лава от вулканите. Сигурно е смърдяло ужасно на сяра и на развалени яйца, на пръцкане и на непрани чорапи. Ала малко по малко от тази слуз се родили още живи неща. Червеи и охлюви, гъби и водорасли. И оттогава повърхността на планетата, която наричаме Земя, гъмжи от живот.
И ето че четири милиарда години след като се появили първите живи същества под формата на бактерии, по планетата вече щъкат хора. Хората са животни, но не какви да е: те са единствените, които размишляват над мъчни въпроси, като: Какви чорапи да си обуя днес? Какво ще е времето утре? Защо водата е толкова мокра? Откъде е дошъл животът? Ами растенията и животните - те как са се появили? А хората откъде са дошли? Такива въпроси най-често задават децата (възрастните предпочитат да си мислят: Все отнякъде ще да сме дошли...). Децата са любопитни, всичко искат да знаят. За щастие, има и любопитни възрастни. Те стават изследователи и се опитват да открият кое как е и защо е така. Физикът може да обясни защо е мокра водата. Биологът знае защо червеят е жив, а камъкът - не, и защо, когато пръцнем, мирише толкова гадно. Палеонтологът знае отлично колко гигантска е била задната лапа на тиранозавъра. Ето как научаваме все повече и повече за света и неговото устройство. Вече почти със сигурност можем да кажем на колко години е Вселената и колко е стара Земята, как са възниквали животните и растенията и защо телето е по-скоро далечен роднина на кита, отколкото на коня. Остава само някой да го обясни на разбираем език. Изследователите ги бива да проучват разни сложнотии, но да се обясни една сложнотия с прости думи, е съвсем различно нещо. Искат се журналисти или писатели.
Такъв е Ян Пол Схютен. Той обяснява чудесно дори най-заплетените неща. В тази книга ще ти разкаже толкова много, че ще ти се наложи да я прочетеш няколко пъти, за да схванеш всичко. Но - което е по-важно - той казва и че има още много, което не знаем. И до днес например не е ясно как са се появили първите живи същества. От нищото ли са се пръкнали? От Космоса ли са дохвърчали? Да не би пък да са създадени от Бог? С други думи, някои научни въпроси все още нямат обяснение. Точно това ѝ е хубавото на науката: че ти подклажда любопитството и те кара да си задаваш все нови и нови въпроси. Какво има след края на Вселената? Колко години му остават на Слънцето? Ако птиците са динозаври, тогава защо твърдим, че динозаврите са измрели? Къде се е появил първият съвременен човек? И не на последно място: Толкова хубава ли е тази книга, колкото изглеждат първите ѝ страници?"
Йеле Рьомер, директор на Природонаучния музей в Ротердам