За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството.
Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч...
Точно тук е неуловимото...
Опитах се да се докосна.
Може би в това е смисълът.
Рейтинг: 7.83 / 6 гласа
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
