"За какво са ни несериозните разговори? Искате ли нови приятели? Започнете от тук.
Смятате несериозните разговори са загуба на време или за необходимо зло. А според мен са много хубаво нещо.
Можем да опишем разговора за дреболии като лек, приятен и безопасен. Той осигурява на хората необходимото време и контакт, за да добият представа един за друг, преди да задълбочат отношенията си. Когато срещнем нови хора, следва представяне, споделяне на лична информация и интереси и търсене на общи неща. С вече познатите ни хора споделяме чувства, мнения, клюки, шеги и наблюдения.
Разговорът за дреболии е безцелен по природа и не е толкова важно какво се казва, колкото, че изобщо казваме нещо (каквото и да било!) на даден човек. Този тип разговор играе важна социоемоционална роля в живота ни, той е универсален, вездесъщ и фундаментален за сплотяването на обществото. Непринуденият разговор е езикът на връзките и приятелствата.
Защо е толкова трудно да говорим за глупости? Нека ви кажа
Дотук научихте, че:- Непринуденият разговор е лека, приятна и безцелна форма на вербалната комуникация, която осигурява на хората необходимото време и контакт, за да развият усещане за свързаност. Не е толкова важно какво се казва, важно е, че изобщо казваме нещо на събеседника си.
- Никое друго комуникационно умение не е толкова важно като разговора за дреболии.
- Вие го обожавате. Да, обожавате го. Така и трябва, защото гласовете ви се сливат и създават мелодията на приятелството.
- Разговорите за дреболии са най-добрият лек за социалната тревожност. Те са инструментът, предназначен да превърне плашещите "други" в дружелюбни "свои."
- Насочването на интереса ви към другите е тайната, която ще ви помогне да превърнете стеснителността си в уважение към околните.
- Мотивацията и постоянството ви са най-добрите прогнозни фактори за способността ви да преразгледате и промените комуникационните си навици.
Научихте също, че привидно лесното не е точно такова. Нека ви кажа защо!
Обикновено непринуденият разговор започва с импулса да се сближим и да започнем вербална комуникация. Следва търсене на тема, която да оправдае вече осъществяващото се говорене. Обърнете внимание, че импулсът да бъбрим не е провокиран от някакви интелектуални цели, а от потребността за връзка с другия. И наистина - според йерархията на потребностите на Маслоу нуждата от чувство за принадлежност идва непосредствено след задоволяването на физиологичните потребности и осигуряването на безопасност.
Дружелюбността е първостепенна, темите - второстепенни. Такава е странната природа на разговорите за дреболии.
Комуникационните ценности, оформени в резултат на интелектуални начинания като говоренето пред публика, дебатите, театъра или преговорите, нямат особено място в подобни социоемоционални ситуации. Езикът като цяло - и особено разговорите за дреболии - е подсъзнателен, спонтанен и привичен. При дружелюбното си бъбрене с другите вие импровизирате, те - също. И не се чувствате в свои води, защото общувате с непознати така, сякаш са ви приятели, без да имате причини да говорите за каквото и да било, обаче се очаква да го правите с лекота и да бъдете интересни, да се справяте с множество неясноти, без да имате какъвто и да било опит. И след като наученото в семейството, училището и общността ви е отдалечило от вродената ви способност да комуникирате точно когато трябва съзнателно да усилите сигналите за изграждане на доверие, които се обработват подсъзнателно.
Необходими са енергия и решимост, за да превърнеш плашещия непознат в заслужаващ доверие „свой“, нали? Знам, че ви е много по-лесно и се чувствате далеч по-сигурни да обсъждате нещо известно и познато с някой, който ви е известен и познат. Но с непознатия няма как просто да подхванете някоя важна за вас тема, нали? А и откъде можете да сте сигурни, че той изобщо иска да говори с вас? Задачата на непринудения разговор е да реши тези проблеми.
Ясно е, че задачата на несериозните разговори изобщо не е несериозна.
Рационалният ви ум се опитва да се справи с една ирационална ситуация на няколко нива. Според мен сложността на това когнитивно предизвикателство остава недостатъчно разбрана и оценена. А общуването е допълнително усложнено от следните елементи: от обстоятелствата, които задават тона, от личния ви опит в комуникацията и от характера ви.
Обстоятелствата определят какво е очакваното поведение и кои разговори са уместни в дадената ситуация. Например сватбата изисква определено поведение и разговори, които се различават от поведението и разговорите по време на политическо събрание, футболен мач или медицинска конференция. Схватливият човек трябва да долавя какви са очакванията и да се съобразява с тях. Веднъж наблюдавах млад мъж, който беше започнал стаж във финансова институция и присъстваше на парти в дома на шефа си. Младежът видимо се напи. Кофти! Финансовите институции ценят трезвото и отговорно поведение (поне на публични места). А въпросният момък явно следваше правилата на студентските купони.
После идва ред на собствения ви опит. Колко от вас продължават да обитават света, в който са израсли? Вероятно не живеете в града, в който сте родени. Възможно е дори да не говорите на езика от детството си. И може би водите живот, за който родителите ви дори не са си мечтали. Мнозина са напреднали в кариерата или в обществото благодарение на собствената си интелигентност и усилия (и късмет), създавайки доста голяма пропаст между миналото си и настоящия си статут. Всичко, на което са ви учили за поведението в обществото, най-вероятно вече е остаряло, неподходящо и неадекватно. И така, неизбежно възникват въпросите:
Трябва ли да ставам, когато ме представят?"
Из книгата