Димитър Димитров Съсълов е роден в София на 15 юли 1893 г. Баща му, Димитър Панайотов Съсълов (роден в гр. Ямбол), починал през 1925 г., участва в Руско-турската освободителна война в опълченските дружини и е тежко ранен в боевете за самарското знаме край Стара Загора. Награден е с Георгиевския кръст за храброст. Майка му, Олга Дончева, е родена в Клисура малко преди Априлското въстание. Тогава родната къща е опожарена, а мнозина от близките загиват от турски ятаган. Съпругата му Кева Шойленова (1903 - 1981) е от стар клисурски род - внучка на възрожденеца книгоиздател Христо Г. Данов.
Димитър Съсълов завършва гимназия в София с пълно отличие и учи юридически науки в Университета в Лайпциг (Германия), но същевременно посещава лекции по история на Ранното средновековие. При избухването на Балканската война веднага се завръща в България и постъпва доброволец във войската. Участва като артилерист в Междусъюзническата война. За изключителна самоотверженост за кратко време е награден последователно с два войнишки кръста за храброст. И през Първата световна война е по фронтовете още от първия ден - вече като офицер в артилерията. Награден е с орден за храброст. След войната се дипломира като юрист адвокат. От страниците на вестник Мир спори с привържениците на идеята за интегрална Югославия чрез отказване от българския суверенитет. По-късно статиите са издадени като отделна книга с общо заглавие Велика Сърбия - или България.
В началото на 30
-те години задълбочава интересите си в областта на най-старата българска история и в резултат на това написва книгата Пътят на България. По-късно пише статии в месечното списание Известия на българската орда. По време на Втората световна война отново е под знамената. В края на 1944 г. за няколко месеца изтърпява непосилния режим в концентрационния лагер край с. Белица, което се отразява непоправимо на здравето му. Следващите близо 30 години - до смъртта му през 1973 г. - прекарва предимно на легло, изселен е от София и живее в Златица и Пирдоп, където не престава да чете и да пише с неугасваща вяра за промяна.