"Сборникът Приказки от сърцето на града (2018) - своеобразно продължение на Приказки от крайните квартали (2008) - съдържа 25 истории за отношенията между хора и животни... Почти всички илюстрации тук са маслена живопис - платната са повечето метър и половина на метър, без особено дигитално доработване... Често ме питат кое идва първо - сюжетът или изображението. По малко и от двете е, едното вае другото чрез последователни преразглеждания... Основната задача, която си поставих в Приказки от сърцето на града, беше съвсем простичка: да си представя определено животно в града. Защо е там? Как реагират хората на ... |
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
|
Една любов, по-силна от смъртта... Мургавият Хийтклиф е подхвърлено дете, което намира подслон в йоркширското имение Брулени хълмове. Господарят на имението отглежда момчето редом с другите си деца - Хиндли и Катрин. След смъртта му обаче за Хийтклиф настъпват тежки дни. Хиндли го тормози и унижава, но с Катрин са неразделни и близостта им скоро прераства във всепомитаща любов. Девойката е принудена да избира между първичния и необуздан Хийтклиф и нежния и образован благородник Едгар Линтън. Въпреки че обича Хийтклиф с цялото си сърце, тя взема съдбоносното решение да отговори на очакванията на обществото. И се омъжва ... |
|
През лятото на 1942 г. Ан заминава за Бора Бора, за да служи като медицинска сестра в американската военна база на острова. Макар наскоро да се е сгодила за заможен банкер и бъдещето ѝ да изглежда подсигурено, тя иска да изпълни своя дълг и да открие себе си. По време на танцова забава Ан се запознава с войника Уестри, който я защитава от нахални обожатели. Двамата намират изоставено бунгало на плажа, сгушено между екзотичните яркожълти цветове на хибискуса. Местните вярват, че над него тегне проклятие и престъпилите прага му са обречени на вечно страдание. Ан и Уестри обаче се захващат с възстановяването му и ... |
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
"И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ - страдалец! - полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон... И тя - с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята ... |