"Стихосбирката "Pompeii red" съдържа 28 стихотворения, писани през последните три години. Стихотворенията са групирани в четири теми: "Тя, истинската", "Приказки", "Морето, сезоните" и "Очи" като под първото подзаглавие попадат онези, които боравят със същността на жената, стремежът към обич, взаимност и красота; във втората група стихотворенията са създадени като приказки, с повече метафорика, мистични елементи и въображаеми картини; в "морето, сезоните" са влезли онези стихотворения, които третират вечните отношения на човека с морето, нещо типично за авторите, живеещи от дълго време на брега и влюбени в морето, и четвъртата група, "очи", съдържа най-много стихотворения, тя е по-обща, там ударението е поставено върху отношенията и чувствата между хората въобще - съмнението в собствените сили, остаряването, страховете, съпричастието, вечния стремеж към господство над останалите хора и природата.
Стихосбирката носи заглавието "Pompeii red", защото това е названието на особен вид червена боя, за която се споменава в едно от стихотворенията, а и защото самите стихотворения представляват по-скоро наслагване на различни нюанси един върху друг, докато се получи съвършена картина и оставят читателя по-скоро сам да направи философските си заключения, докато възприема тази картина, отколкото да му ги предоставят наготово."
Живка Иванова"Жива, топла женска поезия, натежала от синестезии, метафори, екзотика, магически визуализации на страстно творческо въображение (Шехерезада) и интертекстуална асоциативност."
Проф. д.ф.н. Калина Лукова"Стиховете са в модерния за днешната поезия формат без главни букви и пунктуация, но не са лапидарни, външно напомнящи хайку, те са доста обрани от външна метафорика, понякога провокативни, но галещи сетивата. Стихове с отлично владеене на свободния стих, великолепни поанти и скрити метафори.
Поезия, която облича в думи неща, които не се поддават лесно на образност; поезия, в които съжителстват и се допълват сетивно музика и зрение, минало, настояще и бъдеще, онтология и метафизика. И все пак най-важното са думите, езикът."
Владимир Шумелов, белетрист и литературен критик