"Книгата "Насън и наяве" съдържа 92 кратки истории в хибридния жанр поетична проза, като някъде прозата преобладава, другаде поетичният заряд в текстовете е по-силен. Някои от историите противопоставят, други - обратно, преливат и размиват границите между реалността на съня и реалността на явето (явното), като (някъде) чрез парадоксални или дори абсурдни наглед ситуации, картини и образи загатват екзистенциални проблеми от човешкото битие, с повече внимание върху етическото напрежение или конфликти, включително от областта на идентичността и на творчеството...
В тази книга надграждам и доразвивам някои теми, идеи и послания, заложени в предходни мои книги, но различното и главното тук е хибридността - и като жанр (форма), и като съдържание - хибридност на състояния, образи, ситуации, времена и светове, хибридност между недоизказаното и категоричното, между "нормалността" и "лудостта", обичайното и необикновеното, между поезията и прозата (буквално и символично), детайла и обобщението, скритото (тайното) и явното (ясното), загадката и откровението, светлината и сянката, между "тук" и "отвъд", живот и смърт, между живота "насън" и живота "наяве"."
Роман Кисьов
"В новия си сборник с прозаични (но не само) миниатюри Роман Кисьов е постигнал изчистения минимализъм на мъдреца, без обаче да се отказва от дарбата си на поет и художник, който с няколко щриха може да сътворява не само картини, но и цели светове. Това е поредната книга на Роман, в която той споделя натрупаните прозрения, духовен опит и мъдрост и отива далеч отвъд изкусното, красиво и прелъстително боравене с думите. Текстовете чудесно се допълват от рисунките на автора, който е и изявен художник. "Насън и наяве" е зряла и силна творба, ново стъпало в израстването на писател, който вече отдавна си е спечелил заслужено място сред водещите съвременни български творци, чиито произведения са популярни не само у нас, но и извън границите на страната ни."
Петър Чухов
"За мен фокусът в "Насън и наяве" е тъкмо съюзът "и". Той е широката ничия земя между старозаветното и новозаветното, между приказното и съвременното, между митическото и достоверното. И, разбира се, тук Бог всъщност е творчеството, радостта и тегобата на артистичната мисия, нейната самота и доблест. И понеже сънищата размиват реалността, бих отбелязал още една юнгианска емблема - Сянката. У Роман тя е от думи. Или кърви. Изобщо, тук винаги имаме някакво напрежение между противоположности, което стихотворението в проза не снема, камо ли да избира едната страна. Дори авторът да е посочил или подсказал какво лично той избира, напрежението е загадка, която расте."
Марин Бодаков
