Спомени в блокадния Ленинград

Историята на Санкт Петербург от XX век, разказана от изключителния руски учен - академик Лихачов, известен в цял свят. В спомените му съдбата на едно семейство от Санкт Петербург се превръща в огледало, в което се отразява миналото на цялата страна. Удивителната му памет е съхранила множество епизоди от живота на предреволюционния Петербург, от топографията на петербургските предградия и Соловки, от трудното време на сталинския терор и живота в Соловецкия лагер.

По време на Отечествената война авторът е в обсадения Ленинград, където оцелява след трагедията на блокадата. Лихачов говори за детайлите от живота на останалите в обсадения град, разсъждава върху крехкото морално и етично равновесие на хората в тези толкова трудни условия, върху войната, върху причините за световния конфликт.

Той смята, че спомените са нужни, защото така събитията и атмосферата от предишни години няма да бъдат забравени и най-важното, че ще остане следа от хората, които може би никой няма да си спомня след време, и за които документите понякога лъжат.

Книгата е част от поредицата Световна история на издателство Паритет.

Дмитрий Сергеевич Лихачов е филолог, културолог, изкуствовед, доктор на филологическите науки, професор. Автор на фундаментални трудове, посветени на историята на руската литература. Човек, които винаги е на страната на морала и духовността.

Дмитрий Лихачов е роден на 28 (15) ноември 1906 година в Санкт Петербург в семейство на интелектуалци, които живеят скромно, но редовно посещават постановките на Мариинския театър и се стремят да не пропускат акцентите в културния живот на Питер. През 1914 година Дмитрий постъпва в начално училище, но непрекъснато се налага да сменя училищата, в които учи, заради революцията и гражданската война. Още като юноша е запленен от магията на литературата и съзнателно избира да ѝ се посвети.

През 1923 година постъпва във филологическия отдел на факултета по социални науки на Петроградския университет. Като студент Дмитрий Лихачов се присъединява към т.нар. кръг Космическа академия на науките, чиито членове са млади и високообразовани хора, които редовно се събират, за да четат и обсъждат собствените си работи. През февруари 1928 година Лихачов е арестуван заради участието си в този интелектуален кръг и е обвинен в антисъветска дейност. Шест месеца по-късно е изпратен в лагера със специално предназначение - Соловецки. След
това е изпратен на Беломорканала.

Четири години по-късно, през 1932 година, е освободен и се завръща в Ленинград, където завършва обучението си в университета. Годините на изолация и лишения в лагера не сломяват духа на Дмитрий Лихачов. През 1938 година започва работа в Института за руска литература на Академията на науките на СССР (Пушкин дом). През юни 1941 г. защитава докторската си дисертация. Дори в ужасната зима на 1941 - 1942 година, в обсадения Ленинград, Лихачов не спира научната си и творческа дейност. През този период той пише произведението Отбраната на древните руски градове, а през лятото на 1942 година ученият, заедно със семейството си, успява да замине за Казан.

В следвоенните години кариерата му на учен и творец се развива бързо. През 1946 година става доцент, а година по-късно защитава докторска степен по филологически науки. През 1951 година Лихачов е вече професор, а през 1953 година е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР. Златният период в творчеството му е от 50^-те до 70^-те години на XX век. По това време са публикувани най-значимите му литературни произведения: Човекът в литературата на Древна Русия, Културата на Русия от времето на Андрей Рубльов и Епифаний мъдри, Текстология, Поетика на староруската литература и други.

Дмитрий Сергеевич полага огромни усилия, за да направи възможно староруската литература да получи втори шанс, да стане разбираема и интересна за по-широк кръг читатели. Повечето от творбите му са преведени на различни езици. Дмитрий Лихачов умира на 30 септември 1999 година в Санкт Петербург.