Не за всичко са виновни родителите ни

"Идеята за тази книга се роди по време на провежданите от мен терапевтичните групи и семинари, посветени на отношенията с родителите ни. Една много вълнуваща тема, на която отделям доста време и енергия през последните години.

Приносът на родителите ни за това, което сме днес, е огромен, макар и невинаги да си даваме сметка за мащаба му. Дали през присъствието или отсъствието си, дали през любовта или липсата на ресурс да я комуникират адекватно с нас, дали през грижата и предпазването, или през нараняванията, родителите оказват неимоверно силно влияние. Те изцяло формират характера ни. Вярванията и поведенията им оставят отпечатък в нас, който носим през целия си живот. Дали имаме топла връзка с родителя, дали го избягваме, или пък категорично го отхвърляме, но той присъства! И не само присъства, а и влияе върху изборите, които правим като възрастни, върху поведението ни, върху начина, по който се свързваме с другите.

Всички персонажи, които ще срещнете в тази книга, са плод на въображението ми, но са вдъхновени от различните истории, споделени в кабинета ми. Описала съм типични обобщени образи, съдържащи в себе си особеностите на определен тип характер, живот и взаимоотношения. Благодарна съм на всички хора, седнали на терапевтичния диван, за вдъхновението, което ми дават всеки ден през съдбите си. Именно тези истории правят книгата жива.

За да създам всеки един от образите, ми беше нужно време за разсъждаване и писане, но и време за преживяване. Да бъда сама, да медитирам и да се свържа с образа. Но не само с този във фантазията и ума ми, а и с образа вътре в мен. Защото ние носим в себе си всички аспекти, за което ще говоря. И властността, и саможертвата, и инфантилизма, и сърдитото или пък хиперотговорно дете.

Писането на тази книга ми позволи да бъда в преживяванията на всеки един от образите. Да усетя любовта - осъзната или не - да видя отново докъде съм стигнала в собствената си лична работа и в отношенията с родителите ми, макар и те отдавна да не са между живите. Защото конфликтите с тях далеч не приключват със смъртта им. Образите и посланията на родителите съпътстват живота ни, определят отношенията със собствените ни деца, моделират начина по който живеем и взаимодействаме с хората около нас."
Дора Прангаджийска

"Истината е, че родителите ни не са съвършени и в реалността често са далеч от архетипните майка и баща. Ето защо почти винаги грешат. А ние нерядко сме в обидата, че сме ощетени или наранени, гневим им се, а това всъщност ни ограничава, стеснява и променя качеството ни на живот, разболява ни.

Нека признаем, че много често стоим в удобството на това да се оправдаваме с грешките на родителите си; да им приписваме вина за всичките ни неудачи и страдания, дори за тези, които преживяваме днес. Казваме си, че за всичко са виновни те. Така отнемаме от нашата собствена отговорност, оневиняваме се за отношението, което имаме към себе си и към другите, а това поведение е детинско.

Твърдо вярвам, че не за всичко са виновни родителите ни. Те са направили най-доброто, на което са били способни, и са дали максимума според собствените си разбирания. Ако имаме нужда от нещо различно, е наша отговорност да си го дадем - отговорност от себе си към себе си."
Из книгата