"Божествена комедия: Пътуване на седемстотин години
"Поетът Данте Алигиери предприема пътуване в царството на смъртта. Той слиза по обърнатия конус на Ада, стига до центъра на Земята и след това се изкачва обратно и вижда планината на Чистилището. Стига до върха ѝ и после продължава още по-нагоре, чак до Рая. Във всяко от тези царства Данте среща душите на починалите – първо на прокълнатите, после на покаялите се и накрая душите на благословените – и разговаря с всички тях. Но не само! На дъното на Ада Данте среща Луцифер, а след като се изкачва в небето, успява да види и лицето на Господ."
Бях деветгодишен, когато за първи път някой ми разказа с почти същите думи сюжета на "Божествена комедия", поема от четиринайсети век, написана от флорентинския поет Данте Алигиери. Буквално "онемях". Добрата история, както знаем, пробужда мечти, разпалва емоции, учи ни кои сме, помага ни да станем това, което искаме да бъдем. И поставя въпроси, много въпроси, особено ако този, който слуша историята, е дете. Но това бе много повече от "добра история". По онова време още не знаех, че "Божествена комедия" е една от най-четените, изучавани и превеждани книги в света, може би най-великата поетична творба, писана някога. Не знаех, че Леонардо да Винчи е чел и коментирал тези стихове на площад "Санта Кроче" във Флоренция, нито знаех, че Микеланджело е искал да направи гробницата на Данте. Почувствах обаче как седемстотин години след създаването ѝ "Божествена комедия" успя не само да пробуди любопитството ми, но и да ме разтревожи. Това мигновено предчувствие беше достатъчно, за да ме впечатли дълбоко и да ме изуми. Първият въпрос, който си зададох в онзи ден, беше: готов ли съм да чуя тази история?
Съмненията на младия читател
"Ще я прочетеш, когато пожелаеш и ако пожелаеш – казаха родителите ми, – но може би трябва да пораснеш още малко."
Дълго мълчах. Думите им бяха истинско предизвикателство за мен. Веднага ми се прииска да узная всеки детайл от пътуването до Ада, всяка подробност за ужасните мъчения, очакващи онези, които не са постъпвали правилно и не са се държали добре, докато са били живи. Може би след като я чуех, щях да се променя и да започна да се държа по-добре, отколкото обикновено.
Веднага след това обаче си помислих: а ако тази история ме убеди, че Раят е прекрасно място... и ми се прииска да отида там? Какво щях да правя тогава? Дали в този момент потръпвах от вълнение, защото вече нямах търпение да умра? Такива неща се въртяха в главата ми. Любопитството ми вече бе възпламенено и това кратко описание на историята не ми беше достатъчно. Една вечер, докато родителите ми спяха, се прокраднах в хола с тихи ситни стъпки. На горния рафт в библиотеката стояха три дебели тома. Качих се на един стол, повдигнах се на пръсти, протегнах ръка и успях да хвана първия от трите. На червената корица със златни букви беше отпечатан надписът:
"Божествена комедия. Ад" от Данте Алигиери."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
