Донор или животът и смъртта на един предник

В романа авторът с типичния си жив, пластичен и едновременно с това безкрайно достъпен стил на литературния изказ разказва увлекателно една привидно фриволна история от прехода, под сатиричния слой на която читателят открива дълбоките манипулативни течения, чието влияние усещаме в ежедневния си живот на всички равнища. Книгата представлява интерес за широката читателска аудитория, ценяща съвременната българска проза.

"Става дума за Държавна сигурност. За онази "старата Държавна сигурност", която расте, но не старее. И е иззела от държавата толкова много функции. Какво си мислите, че нашата Агенция си съществува така...самостоятелно?
Навсякъде е бъкано от Тях. И не само ни ръководят и направляват, но и...моля за внимание...много често участват пряко в нашата работа. Именно, именно - в осеменяването. Можете ли да си представите? С техните скапани гени. С интелигентност, която е на няколко нива под такива като мен. Често и даровити учени, художници и поети, които поради мизерни обстоятелства са принудени да вливат сперма в общия поток за подобряване на генетичния фон на републиката.
Харесвало им, виждали те, да чукат и те чужди жени. Ами че това си е направо проваляне на работа. И на малката ни надежда да влеем малко акъл в тая скапана нация.
Тук му е мястото да вмъкна и това, че не съм толкова меркантилен, както доста от моите колеги. Не съм чувал някой от тях да е правил безплатни услуги. Докато аз - да.
Има цели пет или даже шест случая от мен да забременеят жени с доста нисък доход. Съпрузите им - отявлени алкохолици или дори наркомани.
Децата, разбира се изродчета.
Осеменявал съм дори циганка. И две арменки. Че какво, да не съм някакъв си расист? Кажете ми какво да правя? Да ги оставя да раждат още и още непълноценни граждани на републиката?"