"Деветте богове.
В началото бяха Деветте богове на Древен Египет, Великата Енеада, с която се персонифицира цялата красота, магия и сила. Но всичките те са въплъщения на истинския Единствен - всеки от тях изразява отделен аспект на великия бог на съзиданието Атум. Текстовете от пирамидите, йероглифните надписи, открити по вътрешните стени на седем пирамиди от V и VI династия, разказват за тях едновременно като за Деветте и като за Единствения:
О, ти, Велика Енеадо, която си в Он [Хелиопол], (наречени) Атум, Шу, Тефнут, Геб, Нут, Озирис, Изида, Сет и Нептис; О, вие, деца на Атум, които предавате добрата му воля на неговите потомци... Мистериите на Великата Енеада се честват от поколения посветени жреци в Хелиопол. Този култ е най-важното в живота на хиляди обикновени мъже и жени, за които Деветте богове са същото, което са светците за днешните католици, а тайнствената им Единна същност поддържа свещения воал на божественото и неизразимото. Тези девет богове, в една или друга форма, управляват много векове, докато Египетският свят не се променя завинаги с нахлуването на завоевателите, отначало гърци, а после и римляни. Промяната изглежда завършена с появата на новата религия на човека-бог Иисус. Но дори тогава хората вярват, че Деветте богове просто са се оттеглили в небесното царство - или както мнозина биха казали днес - в друго измерение. Енеадата заминава, може би, за да се завърне един ден със слава. Но Деветте вече не са просто любопитен детайл от една отдавна забравена религия, нито делата на техните жреци са ефимерни като пясъчна буря по повърхността на времето. Техният свещен град Хелиопол крие много ревниво тайни и невероятни знания, които едва сега се преоткриват. С мъдростта на Древността, тези висши посветени строят пирамидите, конструкции, които и до ден днешен нямат аналог, и чиито тайни продължават да предизвикват и очароват хората. Деветте са обучили добре жреците си и техните странни и тайни знания се завръщат да ни навестят.
Погребани под предградията на Кайро - най-населения град в Африка, с 16 милиона жители и безумен трафик - сега чудесата на древния Хелиопол са маркирани от един-единствен обелиск. Някога градът бил едно от "неофициалните" чудеса на света, славен с името си - произлизащо от гръцкото название "град на бога на Слънцето", тъй като той бил център на култа към Ра, чието ежедневно появяване озарявало небосвода. На египетски името на града Оуну, което се появява в Стария завет като Он, може би означава "градът на пилоните", но това никой не може да каже със сигурност. Понякога градът бил наричан "Домът на Ра", докато арабите го наричали Аин-Шамс, което означава "Слънчево око" или "Слънчев извор". Не е известно колко време преди първото му споменаване в писмен източник, Хелиопол станал център на култа към Ра. Но със сигурност се знае, че градът бил главен религиозен център на Египет, "когато започва историята" - т.е. поне в самото начало на Старото царство (около 2700 г. пр. Хр.)3. Въпреки че по-късно възникнали и други конкуриращи се култови центрове, които постепенно набирали власт и политическо влияние, Хелиопол запазил статута си и винаги с уважение била отбелязвана неговата античност и присъствието му през цялата история на Египет.
Хелиопол бил главният религиозен център във времената на пирамидите, а теологията, изучавана в него - първата организирана система на религия и космогония, позната в Египет - вдъхновявала и мотивирала построяването на великите паметници в Гиза. За хората, живели по това време и на това място, теологията представлявала крайния сбор от всички знания. Всичко, което съществувало, бил Бог: всичко било проява на Него/Нея и всичко било проникнато от божествената искра. Затова изучаването на нещата било само по себе си славен религиозен акт. Да се учи било равносилно да се служи на култа и в същото време да се върви по собствената пътека към божественото. Хелиопол бил неразривно свързан с Гиза, намираща се на около 19 км югозападно от града. Всъщност трите пирамиди са разположени така, че гледат към Хелиопол. В качеството си на "любимо място на Боговете" и "родно място на Боговете", Хелиопол бил най-свещеното място в Египет. В него имало храмове на бога-създател Атум, на Ра - самия бог на Слънцето, на Хор, както и на Изида, Тот и нилския бог Хапи. Една от най-прочутите сгради в града била hwt-psdt, Резиденцията на Великата Енеада. В друга сграда в града, Къщата на Феникса, бил съхраняван свещеният камък бен-бен, най-святата "реликва" на Египет, която вероятно е имала метеоритен произход.
Жреците на Хелиопол били прочути със знанията и мъдростта си. Най-големите им научни постижения били в медицината и астрономията - главните жреци носели титлата "най-велик сред наблюдателите", което означава "Главен астроном". Те били смятани за най-мъдрите и най-учените хора в Египет по времето на Херодот (5 в. пр. Хр.) и за тях си спомняли дори по времето на Страбон, чак през I в. сл. Хр. Хелиополските жреци били толкова популярни сред гърците, че според някои източници, дори и Питагор, Платон, Eudoxus и Талес отишли в града, за да учат при тях. И въпреки че са ни известни твърде малко велики египтяни, ученици на жреците на Хелиопол, ние знаем, че Имхотеп, геният, който проектира първата пирамида - Стъпаловидната пирамида на Джосер в Саккара - почитан като бог за медицинските си знания, е бил Върховен жрец именно там. Показателно е, че вероятно сред жреците в Хелиопол е имало и жени. Надпис от времето на IV династия, когато са били издигнати най-грандиозните пирамиди в Гиза, ни представя жена в храма на бог Тот, която носи титлата "Господарка на къщата с книги".
Днес е напълно възможно да се възстановят основните елементи на религиозните вярвания в Хелиопол, като за източник се ползват Текстовете от пирамидите. Най-старият текст, този в пирамидата на Унас, датира около 2350 г. пр. Хр., почти 200 години след времето, по което се смята, че е строена Голямата пирамида на Хуфу (Хеопс) в Гиза. Повечето египтолози смятат, че Текстовете от пирамидите са много по-стари, отколкото най-ранните оцелели надписи, и че те - както и религиозните и космогонични идеи в тях - са съществували в началото на I династия, "официалното" раждане на египетската цивилизация, около 3100 г. пр. Хр.8 Текстовете от пирамидите са най-древните оцелели религиозни писания в света.
Обичайно разделени на къси "глави", или както египтолозите ги наричат "изкази", тези древни текстове представляват описания на погребални ритуали и пътуването на царя към отвъдното (за да сме точни, "фараон" е много по-късен термин). Има много причини да вярваме, че Текстовете от пирамидите не са просто погребални канони, нито пък че мъдростта, заложена в тях, се отнася само до царете на отдавна загинала цивилизация. Централната тема в Текстовете е задгробното, или астрално пътуване, в което царят, отъждествяван с Озирис, се възнася на небето, където се превръща в звезда. По време на пътуването царят се среща с различни богове и други същества, и накрая е приет в техния кръг. След това царят се преражда в собствения си наследник, във формата на сина на Озирис - Хор, като по този начин действително осигурява божествеността на царската династия и поддържа продължаването на египетската култура. Без съмнение Текстовете от пирамидите са дело на жреците от Хелиопол10 и представляват единственото оцеляло неподправено свидетелство за тяхната религия и вероятно единственото религиозно писание, писано извън града по онова време. Със същите идеи са пропити и по-късни погребални надписи, като Текстовете от саркофазите (изписани по вътрешните стени на саркофаг от Средното царство, 2055 - 1650 г. пр. Хр.) и така наречената Книга на мъртвите, в която се усеща влиянието и на други конкуриращи религиозни системи. Текстовете от пирамидите съдържат ключа за възстановяването на вярванията, изповядвани в древен Хелиопол.
Възниква и друг проблем, тъй като Текстовете от пирамидите са създадени по специфична причина, а не като основна постановка в теологията. Аналогична е християнската погребална служба, изпълнявана днес. Тя очевидно е свързана с християнските вярвания - като например, как Иисус умира на кръста, за да спаси човечеството - нещо, което е понятно за християните, но всеки незапознат с религията ще се почувства доста объркан. По същия начин Текстовете от пирамидите не са еквивалент на хелиополската Библия, а по-скоро приличат на молитвеник.
Едно задълбочено проучване на скритите в Текстовете от пирамидите вярвания разкрива необикновено сложни, макар и немногословни теологични и космогонични идеи, които могат да се разглеждат на много нива. Чрез тяхната образност едновременно са изразени няколко комплексни концепции. Съществуват множество академични реконструкции на религиозната мисъл в Хелиопол, но ние вярваме, че тази, в която данните са използвани най-правилно, е на американския професор по история на религията Карл У. Лъкърт. Той излага своята реконструкция в основополагащата си книга Egyptian light and Hebrew fire (Египетската светлина и июдейският огън), издадена през 1991 г. Според книгата, религиозната система е с осезаема простота, но крие богата и величествена комплексна същност. Стигнахме до разбирането, че вярванията на Хелиопол относно природата на Вселената, съзнанието, живота и какво се случва след смъртта, са колкото мистични, толкова и практични, като освен това включват знания, които съперничат на най-напредничавата съвременна наука.
Отдавна е известно, че Текстовете от пирамидите съдържат астрономическа информация. Досегашни книги по темата твърдят, че тези идеи на египтяните не са нито примитивни, нито израз на суеверия - каквото е мнението на мнозина от академичните среди - а разкриват детайлно и сложно разбиране за движението на небесните тела. Египтяните дори вземат под внимание прецесията2 на равноденствията, небесен цикъл от почти 26 000 години, за който се предполагаше, че е открит около II в. пр. Хр. от гърците (но които дори не са го изчислили правилно). Египетската цивилизация съществува най-малко от 5 хилядолетия. В сравнение с такъв продължителен период от време, нашите суеверни Тъмни векове, когато Земята е била смятана за плоска, изглеждат сякаш са били вчера. Най-фундаменталният извод от Текстовете от пирамидите е, че противно на предубежденията ни, религията на Хелиопол е била определено монотеистична. Многобройните ѝ богове, често изобразявани с животински глави, всъщност са представяли множеството аспекти на Единствения Бог-създател, Атум.
Религията на Хелиопол включва концепцията за мистичния съюз с "висшите" божества и дори с източника на цялото съзидание, самия Атум. Този съюз е истинската цел на процеса, описан в Текстовете от пирамидите, крайната точка на последното пътуване на душата. Според обичайните възгледи, това е било възможно и приложимо само за царя, но ние вярваме, че пътуването към бога не е било привилегия само на царския род, че дори и не само на мъртвите. Фактически, Текстовете от пирамидите описват таен начин, чрез който всеки човек, мъж или жена, да срещне бога и - мъртъв или просто вън от тялото си - да открие нещо от божественото знание за себе си. Атум стои на върха на Великата Енеада - деветте основни богове на Египет. Илюстрирайки концепцията за "Единствения бог и множеството божествени форми", всичките девет са били възприемани като Единствения, а другите осем представлявали различни аспекти на Атум. Това е идея, подобна на тази за християнската Света Троица. Както казва професор Лъкърт: "Цялата теологична система може да се онагледи като поток от съзидателна жизненост, извираща от главата на бога, който изтънява в малко ручейче, отдалечавайки се от източника си".
Преди Атум да извърши акта на сътворението, Вселената е била безформена суха пустош, наричана Нун. От пустошта се появил хълм с фалическа форма - свещеният хълм на Атум. Въпреки метафората, египтяните вярвали, че хълмът е съществувал и именно той е бил истинското място на Началото на всичко. Вероятно, храмът на Атум в Хелиопол е бил издигнат именно там, въпреки че някои египтолози смятат, че хълмът всъщност е възвисяващото се наблизо плато Гиза. Други предполагат, че самите пирамиди са били издигнати, за да изобразят Първичния хълм. Трудовете на викторианските - и дори на някои по-съвременни - египтолози са забележимо свенливи, или направо си спестяват историята за сътворението на света от Атум. Всъщност Атум изхвърлил Вселената след сексуалното си самозадоволяване, завършило с бурен оргазъм. Макар че тази легенда неизбежно предизвиква шеги, свързани с "Големия взрив", това всъщност е доста точна представа. Животворното изхвърляне на енергия от Атум осеменило пустошта Нун, разширявайки границите ѝ и давайки път за експанзията на материалното сътворение. В оригиналното предание Атум е андрогин3: неговият фалос представлява мъжкото начало, а ръката му - женското. Това дефинира една от фундаменталните идеи на хелиополската система и изобщо на египетската мисъл, а именно тази за вечния и типичен баланс на мъжкото и женското, на полярността на ин и ян, без която, според древните египтяни, би настъпил хаос.
Родена от фонтана сперма на Атум, Вселената продължавала да се разраства, постепенно превръщайки се във физическия материален свят, който ние обитаваме, но чак след като преминала през няколко други фази. От акта на сътворението се появили две същества, Шу и Тефнут, първообрази на баланса в света. Шу бил мъж, който представлявал съзидателната сила, а Тефнут - жена, която изразявала реда и границите в поведението, контролирала и насочвала силата на Шу. Тефнут била представяна и като Ма'ат, повелителката на вечната справедливост. Заедно, Шу и Тефнут, понякога били наричани Рути и били изобразявани като двойка лъвове (или по-скоро лъв и лъвица).
От съюза на Шу и Тефнут се родили Геб (богът на Земята) и Нут (богинята на Небето), символизиращи елементите на видимия космос, доста по-осезаемо от своите родители. Геб и Нут, на свой ред, създали две разнополови двойки-близнаци: прочутия квартет Изида и Озирис, и Нептис и нейния брат-съпруг Сет. Те изразявали принципа на двойствеността по два начина: мъжкото и женското начало и противопоставянето на позитивното и негативното (светлата и тъмната страна на нещата). Нептис била "негативната сестра" на благодетелната Изида, докато Сет бил разрушителната, противостояща сила на градивния и цивилизоващ герой Озирис. Тези четири божества, за разлика от родителите си, били далеч по-близки до хората и материалния свят, въпреки че все още населявали духовния свят "отвъд воала". Лъкърт подчертава, че те съществували на достатъчно ниско ниво, за да имат по-интимна роля в живота и смъртта на хората и действали далеч по-обозримо от родителите си."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
