Погубени

"Погубени" е третият самостоятелен случай на специален агент Уил Трент на вероятно най-добрата трилърова авторка в света - Карин Слотър.

Край една мрачна гора гола жена излиза внезапно на пътя и е ударена от случайно минаваща кола. По тялото на жертвата има следи от страховити мъчения... Наблизо, под сянката на дърветата, се крие зловеща тайна - пещера на ужаса, създадена от неизвестно чудовище.

Специален агент Уил Трент се втурва смело в създадения от човешка ръка ад и поема на плещите си разследване като никое друго - дори с цената на конфликт с местните служби.

Тайнственият мъчител губи своята пещера за изтезания, но продължава да е на свобода, при това друга отвлечена жена все още е в ръцете му. Трент и неговата партньорка Фейт, чиито тайни остават скрити, са в напрегната надпревара с времето. Към техния екип се присъединява и лекарката Сара Линтън, която има свои собствени причини да участва в разследването. Крехък съюз на доброто срещу злото...

Серията за Уил Трент съчетава страховити спускания в най-мрачните бездни на човешката душа и завладяващ и напрегнат стил, заради които трилърите на Карин Слотър са обичани от милиони читатели в над 120 държави по света.

"В крайна сметка внуците им бяха единствената причина да се преместят в Атланта. Двамата с Хенри се бяха откъснали от пенсионерския си живот в Аризона и бяха прекосили три хиляди километра, за да дойдат да живеят в този горещ град с постоянния му смог и гангстерски убийства, за да са по-близо до две от най-глезените и неблагодарни малки създания от тази страна на Апалахия.

Джудит погледна Хенри, който барабанеше с пръсти по волана и си тананикаше фалшиво, докато шофираше. Рядко говореха за внуците си, при това винаги с добро, защото, ако си кажеха открито нещата, щяха да осъзнаят, че не ги харесват особено... и какво щяха да постигнат с това? Животът им се преобърна с главата надолу заради две малки създания на безглутенова диета, с фиксиран час за лягане и игри по график, но само с "инакомислещи деца с цели като техните".

Според Джудит единствената цел на внуците им засега беше да са център на внимание. И накъдето и да се обърнеше в днешно време, срещаше инакомислещи и егоистични хлапета. Снаха ѝ смяташе обаче, че са почти невъзможни за откриване. Не беше ли целият смисъл на детството да си егоистичен? И не беше ли работа на родителите да изкоренят това от теб? Със сигурност не беше на бабите и дядовците. Когато веднъж малкият Марк разля непастьоризирания си сок на панталоните на Хенри, а Лили изяде всички шоколадови бонбони от дамската чанта на Джудит и ѝ заприлича на една бездомна жена от приюта, която така се бе надрусала с метамфетамини, че се подмокри, двамата с Хенри просто се усмихнаха - ухилиха се дори, сякаш това бяха едни чудесни малки странности, които децата скоро щяха да израстат.

Това "скоро" така и не идваше и сега, когато внуците им наближаваха седем и девет години, Джудит започваше да губи вяра, че един ден ще се превърнат в учтиви и прекрасни млади хора, които не изпитват нужда постоянно да прекъсват разговорите на възрастните, да бягат из къщата и да пищят толкова силно, че животните в съседните щати да започнат да вият. Утешаваше се единствено с факта, че Том ги водеше на църква всяка неделя. Тя, разбира се, желаеше внуците ѝ да бъдат вярващи християни, но най-важно беше да научат уроците от неделното училище. Почитай баща си и майка си. Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб. Не си мисли, че ще си пропилееш живота, че скоро ще прекъснеш училище и ще отидеш да живееш при баба си и дядо си.
– Хей! - излая Хенри, когато една кола в насрещното платно прелетя толкова близо до тях, че буикът се разклати на гумите си.
– Хлапета - измърмори той и стисна по-здраво волана."
Из книгата