Тази книга обединява свидетелствата за римляните и съвременните археологически открития. Авторът успява да предаде неувяхващото очарование на Рим и да осветли живота на неговите управници и жители с културните им традиции, религиозни вярвания, образователна система, семейна уредба, пристрастия и забавления. Ако читателят се пренесе в миналото, ще знае къде да отседне, как да се облече, как да се държи на официален обяд, какво да прави в амфитеатрите, на пазара и в обществената баня, от какво да се пази по улиците на Вечния град... Ще добие представа как малкото селище се превръща в град, как римляните завладяват ... |
|
|
Планината на траките, земя на долмени и светилища, на римски гробници и средновековни крепостни стени, земя, в която върху древни тракийски оброчища векове по-късно издигат снага християнски храмове и параклиси. Тук езичество и християнство се вплитат в един пъстър венец. ... |
|
|
Сборникът е резултат от първите докторантски четения, организирани от департамент "История на културата" в Нов български университет през 2007 година. Целта на цялостния проект - докторантски четения плюс публикация - е да изяви и подложи на компетентно обсъждане проучването и възгледите в докторските тези в процеса на работа. Така докторантите получават възможност да изпробват ситуация на дебат и защита преди да са завършили своя труд, да обогатят и коригират твърденията и аргументите си. Оживеното обсъждане по време на форума доведе до преработка и разширяване на презентациите и превръщането им в представените ... |
|
|
Изследването е посветено на балканските народни названия на планети, звезди и съзвездия, които са разгледани в контекста на традиционната народна култура на балканските народи и в съпоставка с народните астроними в други езици, на които балканските езици са родствени или с които са свързани културно-исторически - славянските, романските и други индоевропейски езици, а също тюркските и угро-финските. При разработването на избраната проблематика се прилагат методи и подходи, характерни за различни научни области - сравнителното и съпоставителното езикознание, ареалната лингвистика, етнолингвистиката, ономасиологията, ... |
|
|
Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за ... |
|
|
Книгата е посветена на осмислянето на догонващото развитие на основата на историческата приемственост. Основа на разглеждането са историко-философските възгледи на Мартин Хайдегер, като акцентът е преместен от екзистенциалността, съответно екзистенциала на Грижата, върху историчността и съответно върху Съдбата, разбирана посредством Избора. Същностно е разглеждането както на понятието, така и на историческия екзистенциал за Историческо време.Последното не съвпада с природното, тъй като е неравномерно, нехомогенно, притежава сложна вътрешна структура, може да се разглежда съсредоточено в особени точки на исторически избор. ... |
|
|
Книгата е първа част от научна трилогия, посветена на най-забележителните аспекти от древногръцката цивилизация. Тя е опит за модерен прочит на някои теми и въпроси от античната древност, респективно от елинската цивилизация, в един по-широк балкански контекст и особено в динамиката на взаимоотношенията и с нейните балкански съседи – траките и други палеобалкански племена. С наименованието хеленика („За гръцките неща/дела“) античните автори често са озаглавявали своите съчинения, посветени на елинските древности. Самото заглавие подсказва, че усилието е насочено към излизане от формалния хронологичен подход спрямо ... |
|
|
Дори само по тържествения ход на коня може да се заключи, че скалният релеф на Мадарския конник няма нищо общо с обичайна картина на царски лов, а тук става въпрос за висш бог на българите. Храмовият комплекс, намиращ се в подножието на скалата, не оставя никакво съмнение, че релефът изобразява главно божество на българите, каквото през 7-9 век е сияйният конник Сиявуш, воин защитник на правдата, покровител и спасител на българите, митичен предтеча на кановете сюбиги - "сияйно божествени". Този бог напълно се отличава по иконографска визия от предишните почитани по тези земи конни божества Митра, Хурса и ... |
Рейтинг: 9.57 / 7 гласа 
Добави мнение 
