Всемирното братство и двете ложи
Из словото на Учителя Петър Дънов и Елеазар Хараш

"Древното Братство от милиони години знае своя Път, а Черното Братство ще го открие след хиляди и милиони години на страдание и мъчение. Школата на Черното Братство е тежкият и мъчителен път, който е път на изкупване, път на изплащане на старите погрешни избори. Черните Мъдреци много ще трябва да работят и да чакат от Бога и Милостта Му часа на своята промяна. Някои чакат от милиони години и не се отчайват - те знаят, че Бог ще слезе и ще се смили. Те жадуват за Бога с жажда, която Ангелите и дори Боговете не познават. Древното Братство е дарено с осъзнато вдъхновение за Пътя си към Бога и в тази осъзнатост тече Сам Бог.

Древното Братство има опит в света и отвъд света. Когато Древните Братя влизат в изкушенията, те изтръгват Сила за своя Път. Когато влизат в хаос, те го променят. Когато влизат в тъмнина, те я осветляват. Когато влизат в мрак, те изваждат оттам потайно Вдъхновение и Светлина, която я няма в световете. Тъмните Мъдреци умират в изкушенията и тъмнината, а Древните Братя оживяват и възкръсват. Те владеят скрития подход, изгубения метод, но не го споделят. Там където Адамите се провалят, там Белите Братя се извисяват, защото откриват нова врата към Древния. Съществува един Скрит Старец, който нито Сатана и демоните, нито Древното зло искат да видят, дори и за миг. Той всякога ги обезличава и преобразява. Белите Братя са в кристалната чистота - Древните Братя са отвъд, техните методи са по-дълбоки. Чистотата е неуязвимост, но има друг опит, който е тайно Могъщество. Този опит е скрит от света и от Ангелите. Има много Чисти Същества в света и във Вселената, но на тях ще им отнеме милиони години, за да влязат в Истината, и то ако са призовани. Защото чистите при едни условия са нечисти при други условия. Има едно Праоко, което е Древен Наблюдател и То знае всичко. Белите Братя знаят външните тайни на Бога. Древните Братя знаят скритите, вътрешните Тайни. Древните Братя имат специален орган за чуване на това, което е отвъд Дълбината на Божия Глас. Те чуват и казаното, и неизреченото, защото те са в Мистичния опит.
Чистотата е излизане от света. Правдъхновението е излизане от чистотата. Случвало се е злото да обсеби чистите, но как ще обсебиш Правдъхновението - то е съставено от Белия Огън, който е неизвестен в света.

Малко или много чистотата е външен свят, но вдъхновението и особено Правдъхновението - те идват дълбоко, дълбоко отвътре. Белите Братя живеят в дълбока Тишина. Древните живеят в непознатата Тишина - това е. Тишина от друг род. Принципът на Древните Братя е: Бог в тебе трябва да е Тотален. Това е Любовта, която е разрушила сътворението. Ще обясня: Ако Бог в тебе не е Тотален, тогава дяволът трябва да влезе в тебе. Състоянието на Древното Братство е Нищото и затова това Братство е господстващо и навсякъде. Няма същество или влияние, което да повлияе на Древен Брат, защото той живее във висшето равновесие, но и тук съм виждал изключения. Ще обясня: Може ли Древният да посегне на равновесието на Древен Брат? Да, за да му даде по-дълбока и по-голяма степен на равновесие. Висшето равновесие е Божествена защита, но има и едно Абсолютно Равновесие, то е повече от защита.
Древното Братство е Древен Път - Потайно Незнаен Път."
Елеазар Хараш

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.