Събитията от есента на 1944 г. не само прекъсват кариерата им, но и прекършват съдбата им, а присъдите от народния съд от началото на 1945 г. ги обричат на гибел, последвана от премълчаване и забрава. Както често се случва в историята - личността изчезва от общественото поле, но и от общественото полезрение, губи се от обществената памет.
Но Никола Минков не е само един от многото незаслужено пренебрегвани български общественици от десетилетието 1934 - 1944 г., оставили значителен брой публикации, нито само един от 160-те депутати на натовареното с огромна историческа отговорност и съпроводено с трагична съдба XXV Обикновено народно събрание, нито пък само една многото жертви на народния съд. Няма нужда от някаква особена пледоария, за да бъде той изваден от забравата на миналото. Напротив, Никола Минков е личност, която може да послужи като център, около който да се конструира историята на съществена част от едно цяло поколение.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
