Творчеството на Андреа Мантеня съчетава главните художествени черти на майсторите на италианското куатроченто (XV век): интерес към точното и детайлно до най-малките подробности предаване на природните явления и безрезервна вяра в линейната перспектива като средство за създаване на илюзията за пространство. От юношество влюбен в античното изкуство, въпреки това Мантеня се стреми да следва последните открития на съвременните флорентински художници новатори.
Художникът проявява интерес към философията и археологията, а неговата живопис по уникален начин се конкурира със скулптурата.
Безспорният талант на художник носи на Мантеня славата на великолепен график, заради което с право е наречен предшественик на великия Албрехт Дюрер. А фреските на Мантеня оказват голямо влияние върху творчеството на Кореджо, Веронезе и Тиеполо. Изкуството на Андреа Мантеня става главното свързващо звено между ранния Ренесанс във Флоренция и по-късния разцвет на изкуството в Северна Италия.