Героите на Ангела и Джема носят йовковска доброта. Него го наричат Родопския Прометей, а нея - мълчаливата пазителка на най-слънчевата поляна от западния дял на величествената планина, на географската граница с Рила. Нишките на живота и личните съдби на Ангел и Джема се преплитат в многопластов сюжет. Оказва се, че два различни свята и две различни религии могат да съжителстват дълги години в мир и разбирателство под небето над Юндола. История за едно дългогодишно приятелство, благородство на сърцето, любов и човещина, както и за силата на природните стихии...
"Навлизайки от мерената реч в белетристиката, Костадин Филипов е постигнал неочаквано много - овладял е до значителна степен прозаичния почерк: лаконични, ударни изречения, усет за съвременните реалности, които описва, небанални сюжети с неизмислени герои, експресивните природни картини, в които поетовото перо продължава да личи.
В дебютната проза на поета се чувства живият трепет на днешната съвременност - с всичките по-светли и по-тъмни щрихи в нея, със стремежа за съхранение на любовта към близки и далечни хора в едно прагматично време. В прозата му има сърдечна топлота, примери на човечност и желание за сбъднати надежди."
Георги Константинов
"Във време, в което много хора пишат, но много малко хора четат, е трудно да бъдеш писател. Разказването на една история не е проста работа - изисква очи да я съзреш, сърце да я преживееш, интелигентност да я анализираш и подредиш и талант да я превърнеш в писано слово, което вълнува.
Знаех, че Костадин Филипов умее да разказва истории в телевизионна форма. Наясно бях и че е чудесен поет. Когато разбрах, че пише разкази обаче, се изненадах. Не за друго, а защото сред цялото пишещо войнство на пръсти се броят авторите, които работят в този жанр днес. Разказът е чудесна форма, но наистина може да смели сюжет, който много пишещи предпочитат да разгърнат подобаващо в роман.
В известен смисъл се изисква творческа щедрост и вярност, за да пишеш разкази и новели. Костадин е такъв разказвач! Щедър в езика, добронамерен към героите си, описателен, впечатлителен и улавящ невидимите неща в една история. Хората, които населяват неговите магични сюжети, са добри. По онзи почти библейски начин добри, по йовковски дълбоки и многопластови. Затова и в делниците им се случват вълшебни неща. Малки невероятности, които вадят от битовото неговата обикновеност, за да ни я покажат като душевен полет, като малка всекидневна магия на човешкото.
Добри истории за добри хора, които незабелязано съществуват около нас. И които подминаваме, заети в собствените си важности.
В хаоса от всякакво маниерно писане мислех, че никой не би се върнал в добрите класически традиции на българските майстори на разказа. Че никой не би искал днес да разкаже история, като разчита на красивия език, стройната структура и поучителната история. За моя голяма радост открих, че Костадин Филипов пише точно така! Емоционално, красиво, скромно и честно. И талантливо!"
Мария Касимова-Моасе
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
