"Оливия Шор се взираше през затъмнения прозорец на лимузината към частния самолет на пистата. Ето в това се беше превърнал животът ѝ. Да лети из страната с безмозъчен, твърде скъпо платен спортист и твърде много лоши спомени, за да рекламира луксозен часовник.
Това щяха да са най-дългите четири седмици в живота ѝ.
Тадеус Уокър Боуман Оуенс се наведе към илюминатора на самолета и се вгледа в лимузината, която бе спряла отвън. Точно с трийсет и осем минути закъснение. Шофьорът слезе и извади куфар от багажника, после още един и накрая трети. След това се появи и калъф за дрехи, последван от четвърти куфар. Той се отдръпна от прозореца.
– В какво се забърках, по дяволите?
Купър Греъм се наведе към прозореца и после огледа с лека усмивка шития по поръчка вълнен панталон и пуловера от коприна и кашмир на Тад.
– Явно ще имаш модна конкуренция.
Тад се смръщи на най-добрия си приятел и постоянен трън в задника му.
– Харесвам хубавите дрехи.
– През повечето време приличаш на проклет паун.
Тад погледна многозначително дънките и суитшърта му.
- Само в сравнение с теб. - Качи крак на коляното си. Беше с меки като ръкавица италиански ботуши. – Все пак е мило, че дойде да ме изпратиш.
– Е, това е най-малкото, което можех да сторя.
Тад се наведе напред в кожената седалка.
– Страхуваше се, че няма да се появя, а?
– Може и да ми е хрумнало.
– Кажи ми как го правиш?
– Кое как правя?
– Как успя да убедиш "Часовници "Маркан"... извинявай... "Измерващи времето уреди "Маркан", че да изберат мен за рекламно лице на марката е равносилно на това да изберат легендарния Купър Греъм?
– Е, ти не си точно никой - каза кротко Греъм.
– Колко откровено. И имам купата "Хайсман" за доказателство. Единствената купа, която ти нямаш на рафтовете си.
Греъм се ухили и го тупна по рамото.
– Най-много харесвам у теб това, че завистта ти е напълно чужда.
– Тъй като "Маркан" са официалната марка на "Чикаго Старс" и не можеха да имат теб, те искаха Клинт Гарет, нали?
– Е, може и да са споменавали името му.
Тад изсумтя с отвращение. Клинт Гарет беше невероятно талантлив егоистичен млад задник, куотърбек на "Чикаго Старс", който беше подписал миналата година с тях, за да запълни пропастта, с която не можеха да се справят след оттеглянето на Куп. Същият Клинт Гарет, когото Тад трябваше да направи по-добър играч и - о, да - да го замества, ако тъпото хлапе се контузи. Когато завърши колежа преди шестнайсет години с купата "Хайсман", Тад се виждаше като следващия Куп Греъм или Том Брейди, а не като човек, който ще прекара голяма част от кариерата си в НФЛ като поддържащ начинаещи куотърбекове за четири професионални отбора. Но просто така се стекоха нещата. Той беше признат за гениален стратег, вдъхновяващ лидер, но някакви почти банални недостатъци в периферното му зрение се изпречиха на пътя му към величието. Винаги кум, никога младоженец.
Някакво раздвижване в предната част на самолета привлече вниманието им към примадоната, която най-сетне ги удостои с присъствието си. Тя беше с кафяво палто с колан над черен панталон и тъмносини обувки с високи токчета, които добавяха петнайсетина сантиметри към и без това впечатляващия ѝ ръст. Няколко кичура тъмна коса се бяха показали от шарената кърпа на главата ѝ - като на старите снимки на Джаки Кенеди. Големи слънчеви очила се кипреха на дългия ѝ нос и я караха да прилича на богаташка от шейсетте или може би на италианска кинозвезда. Тя хвърли дизайнерската си чанта - толкова голяма, че в нея можеше да се побере и голдън ретривър - и седна до предния прозорец, без да им обърне никакво внимание.
Когато лекият дъх на луксозен парфюм, висока култура и чиста арогантност стигна до тях в задната част на самолета, Куп стана от мястото си.
– Време е да се махам от тук.
– Късметлия - промърмори Тад.
Куп познаваше Тад достатъчно добре, за да е наясно, че примадоната не е напълно отговорна за лошото му настроение.
– Ти си точно това, от което се нуждае онова хлапе - каза той. – Клинт Гарет има таланта, за да стигне до върха, но не и без стареца, който да го отведе там.
Тад беше на трийсет и шест. Но във футбола това беше дълбока старост.
Куп тръгна към предната част на самолета. Спря, когато наближи примадоната, и кимна.
– Госпожице Шор.
Тя наклони глава и едва удостои с вниманието си човека, който навремето беше един от най-великите куотърбекове в Националната футболна лига. Тад може и да имаше божественото право да се държи както си иска с Куп, но не и тази надута оперна певица.
Греъм погледна Тад развеселен и напусна самолета - плъх, който бяга от потъващ кораб. Тад се съмняваше, че Куп е имал колебания да отхвърли съблазнителното предложение на "Маркан" да стане рекламно лице на техния нов мъжки часовник "Виктори 780". Бившият куотърбек не обичаше да е далече от семейството си и определено нямаше нужда от пари. Колкото до Клинт Гарет... Младият Клинт беше твърде зает да преследва жените и да кара бързи коли, за да си губи времето в рекламиране на престижна компания като "Маркан", официалната марка часовници както на "Чикаго Старс", така и на Чикагската опера.
Въпреки това, което бе казал на Куп, Тад не беше съвсем изненадан, че "Маркан" го избраха да рекламира новия им модел. Те искаха играч на "Чикаго Старс", а и Тад даваше хубави интервюта. Освен това старият трофей "Хайсман" му беше донесъл много слава през годините. И все пак всеки с очи на главата знаеше, че не уменията му с топката или остроумните отговори му бяха спечелили тази сделка. Спечели я хубавото му лице.
– Ти изглеждаш дори по-добре от Бу - беше го подкачил Куп, когато се запознаха. Имаше предвид великия куотърбек на "Чикаго Старс" Дийн Робилард.
Но тази хубост беше проклятие.
Едно от любимите му бивши гаджета му бе казала:
– Имаш носа на Лиъм Хемсуърт, скулите на Майкъл Б. Джордан, косата на Зак Ефрон. А тези очи... Сякаш всички красиви знаменитости в света са съб-рани на лицето ти.
Линди му липсваше, но на нея ѝ беше писнало от неговата несериозност. След като скъса с него, той ѝ изпрати нов лаптоп, за да ѝ покаже, че не ѝ се сърди. През годините беше правил всичко възможно да поразвали външния си вид. Пусна си няколко пъти брада, но хората започнаха да му обясняват, че приличал на онзи от "
Петдесет нюанса". Опита с мустак като на порнозвезда, но жените казваха, че така изглеждал достолепен. Дори стигна до ирония и си направи от онези мъжки кокчета на темето. За нещастие, му отиваше.
В гимназията всички имаха пъпки, но не и той. Никога не бе имал нужда от шини и не беше минавал през смущаващ период. Не си беше чупил носа и нямаше белези по брадичката като всеки друг футболист от лигата. Косата му не оредяваше. Нямаше шкембе. Обвиняваше за това родителите си. Но пък имаше и нещо положително в хубостта на лицето му, както и в стройното, високо метър и деветдесет тяло - а именно парите, които те му носеха. А той обичаше да прави пари. През годините беше отдавал под наем лицето си за мъжки одеколони, задника си на дизайнерско бельо, косата си за някакви твърде скъпи продукти, които така и не си направи труда да използва. А сега и това. Четири седмици пътуване, за да рекламира новия модел на "Маркан" "Виктори 780". Малко снимки и интервюта и за финал трябваше да се появи на голямата им галавечеря в Чикагската опера. Нищо особено. Освен едно. Той не беше единственото им рекламно лице. Той щеше да промотира мъжкия модел, а оперната суперзвезда Оливия Шор щеше да рекламира дамския им часовник "Каватина 3".
– Bonjour! Bonjour!
Анри Маркан се появи в предната част на самолета, протегнал напред ръце. Френският му акцент се изливаше като нутела от топла палачинка. Дългата му кестенява коса беше пригладена назад и се спускаше по яката му. Дори без барета на главата, той имаше европейско излъчване. Беше слаб, може би към метър и седемдесет, с дълго лице и остри черти. Безупречният черен вълнен костюм беше с европейска кройка, в която по-едрите, родени в Америка мъже не можеха да се наврат. Тад имаше подобно на неговото раирано шалче, което понякога носеше по европейски, защото... Ами защо не?
Маркан се приближи към примадоната.
– Оливия, ma chérie.
Тя протегна ръка. Той я целуна, сякаш певицата беше проклетата кралица Виктория, макар че по една случайност Тад беше наясно, че е израснала в Питсбърг, единствено дете на учители по музика, вече покойници. Беше си подготвил домашното.
Анри се вгледа към дъното на самолета и отново протегна ръце.
– Тадеус, mon ami!
Тад му помаха дружески и се замисли дали да не се опита да изкопчи името на шивача му.
– Ще преживеем такова приключение заедно. - Пак помахване с ръка. – Първа спирка Финикс, където вие, мадам, изпяхте смайващата Дулсинея от "Дон Кихот". А ти, приятелю мой, отбеляза седемдесетярдов тъчдаун срещу "Аризона Кардиналс". Е, славни дни, нали? И славата им още сияе ярко.
За примадоната може би, но не и за Тад. Анри се обърна към младата жена, която го беше последвала в самолета.
– Това, приятели, е моята асистентка Пейсли Роудс.
На Тад ли така му се стори, или бляскавата усмивка на Анри помръкна? Пейсли изглеждаше като готова да се втурне всеки миг през кампуса към лекция по психология: дълга права руса коса, твърде съвършен нос, слаба фигура, облечена с къса пола, блуза с френски басти и боти. Освен това изглеждаше отегчена, сякаш ѝ костваше огромно усилие да се качи на частен самолет.
– Пейсли ще ни помага по време на турнето. Ако се нуждаете от нещо, каквото и да било, само ѝ кажете.
Тад почти очакваше Пейсли да отвърне "да бе", защото изглеждаше изключително несклонна да помага на когото и да било. Предположи, че е наета с връзки.
Момичето спря поглед на него и той забеляза първото проблясване на интерес в очите ѝ. Тя не обърна никакво внимание на примадоната, а се отправи към задната част на самолета и се настани точно до него.
– Аз съм Пейсли.
Той кимна.
– Татко много си пада по футбола.
Тад отговори стандартното:
– Радвам се да го чуя.
Когато самолетът излетя, тя продължи да му разказва накратко - но не достатъчно накратко - житейската си история. Наскоро била завършила комуникации в колеж в Южна Калифорния. Тъкмо била скъсала с гаджето си. Освен това била стара душа в младо тяло - по нейна преценка, разбира се. Целта ѝ в живота - да стане личен асистент на голяма, ама много голяма звезда. И естествено, дядо ѝ бил добър приятел на Люсиен Маркан, което обясняваше защо беше получила тази работа.
Тя погледна часовника на китката си, един от базовите модели на "Маркан".
– Никога не нося часовник. - Докосна екрана на телефона си. – Ами какъв е смисълът, нали? Но те ме накараха да нося "Маркан" по време на турнето.
– Не ги е срам – рече Тад с абсолютно безизразна физиономия.
– Ами да. Но дядо казва, че все отнякъде трябва да започна.
– Ех, тези досадни старци.
– Аха.
Все пак тя го остави на мира, забивайки поглед в телефона си. Тад се облегна в седалката, затвори очи и потъна в любимата си фантазия, в която Клинт Гарет проваля три паса, чупи си крака и оставя него да събира отломките. Клинт, горкото копеле, ще се озове на скамейката и ще гледа как Тад води "Старс" към Суперкупата.
Коприненият френски акцент на Анри Маркан наруши тази фантазия.
– Предполагам, че си успял да прочетеш материалите, които ти изпратих за "Виктори 780".
Тад неохотно отвори очи. Той имаше добра памет и лесно си спомни подробностите за часовника, който го бяха наели да рекламира. Анри Маркан обаче не искаше да поема никакъв риск.
– Разработвам този модел повече от десет години. - Той се настани на седалката до него. – Това е истинско произведение на изкуството, но отразява и класическото наследство на "Маркан".
– И струва двайсет хиляди долара - отбеляза Тад.
– Престижът и точността си имат цена.
Когато Маркан се впусна в обяснения за вградения самонавиващ се чрез движение механизъм и по-голямата основна пружина в модел 780, Тад се вгледа в часовника на китката си. Трябваше да признае, че изглежда страхотно с тежката метална верижка, платинения корпус и черния керамичен безел. Часовникът беше със сапфирен кристал, металносин циферблат и три помощни циферблата със стоманен корпус, които можеше да използва, за да засича времето на сутрешните си кросове или за да провери колко дълго Клинт Гарет може да изкара, без да каже "пич".
– Тази вечер ще вечеряме с петима от най-големите ни клиенти - каза Маркан. – На сутринта ще имаш интервюта в спортни радиостанции и сутрешни предавания, а мадам Шор ще посети станциите за класическа музика.
Това щеше да осигури доста време на примадоната, за да отпусне скъпоценните си гласни струни, докато Тад си скъсва задника от тичане.
– След това ще давате интервюта за вестниците. С няколко важни блогъри. Едно събитие в Скотсдейл, където ще има снимки.
Тад и преди беше промотирал продукти и знаеше как точно стават нещата. Неговото име и името на Шор отваряха вратите за повече интервюта, отколкото Маркан можеха да получат само заради марката си. Тад щеше да отговаря на въпроси за кариерата си, за състоянието на професионалния футбол, за настоящите проблеми в Националната футболна лига. И в процеса на отговорите се очакваше да поговори и за часовника.
Маркан накрая се извини и се върна при примадоната. Пейсли се появи отново и пак се настани до Тад. Той забеляза, че тя още не беше отишла при певицата. Седеше само при него.
– Анри ми каза да ти дам това. Обновения график.
Тя му подаде черна папка с логото на "Маркан".
Тад беше запознат с графика. През по-голямата част от следващия месец с намусената примадона щяха да получават добри пари, за да обикалят страната и да рекламират марката. Накрая щяха да се върнат там, откъдето тръгнаха - в Чикаго. Тад щеше да си почине две седмици, а примадоната щеше да има репетиции в Чикагската опера за постановката на "Аида". В неделя вечерта след премиерата "Часовници Маркан" щяха да дадат благотворителна галавечеря заедно с управата на операта. След това задълженията на Тад приключваха.
– Записала съм номера си на първата страница - каза Пейсли. – Пиши ми по всяко време. По всяко.
– Ще го направя.
Отговорът му беше рязък, почти груб, но искаше да пресече всякакви намерения още в зародиш. Очакваха го достатъчно проблеми с примадоната и не искаше усложнения и от страна на асистентката на Анри. Освен това не се занимаваше с двайсет и една годишни, откакто беше на двайсет и две.
Тя размята дългата си коса.
– Сериозно говоря. Искам да знаеш, че можеш да разчиташ на мен.
– Разбрах.
Той пак си сложи слушалките. Тя накрая схвана намека и го остави на мира. Той задряма на песен на Чет Бейкър."
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа
